Виновна ли съм, че те обикнах? Откога любовта стана грях?

Бях наранявана много пъти и може би затова ми беше трудно да се влюбя отново. Знаейки, че в живота няма истинско приятелство, няма и истинска любов, аз го направих. Отново се влюбих - просто е неизбежно, влюбих се, за да се почувствам жива, желана и обичана.

Сега, когато те предадох, се чувствам виновна. Въпреки че те обичам безкрайно много, аз се поддадох на това сладко изкушение - Изневярата. Може би, за да усетя тръпката, може би, за да разбера, че не си единствен, а може би го направих съзнателно - за да се почувствам по-силна и властна, и че мога и аз да разбивам сърца... Ти не знаеш за този мой грях, но все някога ще научиш. А тогава вероятно ще се разделим и отново целият ми свят ше рухне... А може и влечението от изневярата да не е просто временно увлечение и да прерастне в голяма любов, но и в двата случая пак ще боли!

Ето затова се страхувам от любовта, защото колкото и силна да е тя, все някога свършва! А тези, които ще оспорват мнението ми... Дори и те не вярват в истинската и вечна любов, а просто им се иска да повярват. Но нали все пак живеем в свободно общество, където всеки има право на лично мнение! 

Това е моето мнение. Трябва да стоим настрана, за да може, когато се опитат да ни наранят, да изпреварим!