Mar 16, 2007, 8:09 PM

Мечтателка 

  Essays
1912 0 4
1 мин reading
МЕЧТАТЕЛКА

Измислих те!

Измислих те, защото имах нужда от някой, не просто познат, не просто лицемерен приятел, който да предлага рамото си, за да поплача на него и после да разказва колко мекушава и наивна съм аз... Не!
Имах нужда от нещо истинско, от нещо, в което да вярвам, на което да се уповавам!
Имах нужда от някой, който да върне надеждата в празния ми поглед, който да ми подари отново отдавна изгубената усмивка, да ми върне радостта и смеха...
Имах нужда от теб и сякаш ти чу жалните вопли на душата ми за помощ, за приятелство, а може би и за нещо повече...
Съществуваше във фантазията ми още преди да те видя, преди да нахлуеш в живота ми и да внесеш така желаната, но недостижима от мен промяна.
Обикнах те и как иначе - та ти бе съвършен, нали аз те бях създала!
В теб сякаш виждах отдавна загубения бряг, виждах както приятелска подкрепа, така и нежна прегъдка, която да ме спаси от страховете ми и от самата мен!
Какво значение има, че ти бе само мечта, че не беше реален, след като ми помогна повече от всички реални приятели, че ме дари с много по-скъпи неща от всички материални...
Ти бе моята утеха, моят блян, моята сладка илюзия, в която се потапях  не за да забравя, а за да запомня, че има поне един, който ме обича такава каквато съм - МЕЧТАТЕЛКА!!!
 

 

© Надежда Рашева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви много!Радвам се,че написаното от мен ви е въздействало!
  • Това наистина се докосна до сьрцето ми.Много е добро
  • брой към докоснатите и мен...малко стигат до сърцето
  • Благодаря ти много за хубавите думи и се радвам,че това,което съм написала ти харесва

    Искрено се надявам да допадне и да докосне и останалите!
Random works
: ??:??