МЕЧТАТЕЛКА
Измислих те!
Измислих те, защото имах нужда от някой, не просто познат, не просто лицемерен приятел, който да предлага рамото си, за да поплача на него и после да разказва колко мекушава и наивна съм аз... Не!
Имах нужда от нещо истинско, от нещо, в което да вярвам, на което да се уповавам!
Имах нужда от някой, който да върне надеждата в празния ми поглед, който да ми подари отново отдавна изгубената усмивка, да ми върне радостта и смеха...
Имах нужда от теб и сякаш ти чу жалните вопли на душата ми за помощ, за приятелство, а може би и за нещо повече...
Съществуваше във фантазията ми още преди да те видя, преди да нахлуеш в живота ми и да внесеш така желаната, но недостижима от мен промяна.
Обикнах те и как иначе - та ти бе съвършен, нали аз те бях създала!
В теб сякаш виждах отдавна загубения бряг, виждах както приятелска подкрепа, така и нежна прегъдка, която да ме спаси от страховете ми и от самата мен!
Какво значение има, че ти бе само мечта, че не беше реален, след като ...