Опитвам се да си спомня кога за последен път съм се усмихнала на живота си. А да, сетих се! Tова беше точно преди няколко минути, когато затворих телефона след поредния разговор с него.
Еех, ето че и поредният ден отмина като 3-минутна песен. Нашата среща беше като няколко мига, макар и целия ден да бяхме заедно. Чудя се кога минутите, часовете и дните на човек минават толкова неусетно? Разбира се, когато е щастлив, когато е изпълнен с любов и чувства и знае, че и той е обичан, когато усмивката не слиза от лицето му и когато смехът е постоянно в устата му. Когато е с любим човек и в ума му светът е розов и хиляди пеперудки пърхат в стомаха му. Когато човек е влюбен. Тези мигове са незаменими и незабравими. Тези мигове са най-хубавото нещо в суровия живот на човека. Тези мигове са безценни и не могат да се купят с нищо друго освен с любов. Тези мигове са най-желани по целия свят.
Чудя се кога за последен път видях теб да се усмихваш? Но не мога да си спомня този момент. Явно не е толков ...