Мило либе...

Мило либе… ето че настъпи поредната лятна нощ. Земята „замира в наслада”. Запалихме си огън и всички косачи се събрахме около него, приседнахме уморени и замълчахме. Само Благолаж, знаеш го - постоянно нещо шава и не спира да говори, започна отново да разказва своите приказки. Чудя се защо ги говори тези чудновати работи - разказва за принцеси, за кралици, за любов и смърт. Измислици! Поне така мислих преди. Но сега, като се заслушам, сякаш тези приказки ме отнасят в далечни страни, там, където вълшебствата не спират, там, където не изоставят любимите си, там, където царува светлината. Унасят ме и сякаш забравям къде се намирам.

Другарите ми не са спокойни хора, все гледат да подхвърлят нещо, да ме закачат, но тази вечер те събудиха в мен страха. Страх, че ти си сама, че те оставих толкова набързо, че не можах да ти се порадвам, че ме няма при теб. Чувам кукумявка… дали това не е знак, че трябва да се върна? Замислям се дали направих добре, че те оставих? Тръгнах да диря пари, но дали си заслужава? Ами ако си намериш друг? Ако друг ти даде това, което аз не? Млада булка те оставих… тежи ми. Нали знаеш - “невидени очи скоро се забравят”.

Слушайки приказките му аз излизам от суровата действителност - мизерията, нищетата всекидневните грижи и неволи, поради които оставих дом, оставих теб и тръгнах по пътя на гурбетчийството. Пренасям се в един друг свят на благоденствие и равноправие. Дори и далеч, аз не спирам да мисля за теб.

Когато легнах, всички помислиха, че спя… но не беше така. Дъхът ми беше спрял от мъка. Всички закачки на другарите ми ми се сториха възможни.

Пренесох се в селото, до кладенчето. Може би там ти ще намериш друг, който да те гали и обича. Който да се радва на бялото ти лице, да търси красивата ти усмивка, да пази сърцето ти и да не те оставя сама, както направих аз…

Какво правя аз тука? Просветна ми.
Мило либе, връщам се. Не ми трябва това гурбетчийство, ще се справим и без него. Стига да сме заедно.

Скъпа Пенке, чакай ме! Идвам си у дома!

                                                    По "Косачи" - Елин Пелин