Вали. Все едно като за последно. Не спира, мамка му! Една капчица ме уцели точно под окото… Каква ирония! Сякаш милиарди сълзи се изсипват от небето.
Зачудих се къде ли отиват нашите сълзи, горчивите. Пътят на сълзата сякаш е лесен.
А как се прави сълза ли? Детски въпрос.
Някъде там в сърцето се заражда чувството, силното. Толкова силно, че те тресе. Изпълваш се само и единствено с него, нищо друго няма значение. Дори не си мислиш и за това „друго”.
”Отражение на душата” – сълзата се стича по огледалото, минава през всяко ъгълче и изчезва някъде. Като дъждовна капка напоява земята. Точно тогава, когато погледнеш в очите, от които е избягала, ти виждаш всичко. Страх, болка, щастие, съвсем голи, неприкрити.
Минорно!
Времето е такова – не е дъждовно. Чадърите от какво ни скриват? Страх ли ни е от капките? Маските от какво ни скриват? Страх ли ни е от неподправените чувства?
Старата продавачка на вестници, зачела се в поредната книга. Никой в дъжда не купува нищо, вероятно проклина лошия с ...