Мисли за празнотата
Празнотата е висше състояние. Тя е дуално и противоположно състояние на направеното - пълното. Няма степен на плътност. Когато се отпуснем, не мислейки за себе си и дишайки чрез люлковата техника "тала-юкта", ни изпълва. Като че ли мигом нахлува през фронта на цялото тяло, подобно на тих и невидим вятър. Най-осезателно това се чувства в областта на бъбреците и сърцето - кръгът "кан-ли".
Хубаво е човек да се изпълва с празнота. Организмът се обновява чрез нея. Много "забравени" неща се възкресяват.
Изпадането в празнота е едно интересно пътуване. Постига се чрез тънка медитация - усещането за себе си, че си нещо между Аз и Той, т.е. особено мислене между състянията - 1-во лице единствено число и 3-то лице единствено число.
Чрез първото от тях ние направляваме споменатато по-горе дишане, което подготвя рефлекторното приемане на празнотата от тялото.
Чрез второто празнотата ни всмуква в себе си. Това е едно много интересно усещане, че тялото ни се ускорява като самолет на писта и бива засмукано от празнотата. Това е и медитацията на "обичайното" тяло, което губи себе си - части без цяло. На следващия етап, минавайки през празнотата, ставаме цяло без части.
Празнотата е най-сладостното бездихание. Пътят към нея, при правилно проведена медитация, минава през бъбречен оргазъм, а после и през парасимпатиков оргазъм.
© Младен Мисана All rights reserved.
