Моето небе
Не си рицар, затова не е нужно да ме будиш с целувка от стогодишния сън. Само така живея, дишам, чувствам. Моля те, нека остана с широко затворени очи! Стига ми да съм обичана, за да остана завинаги красива. Твоите очи са моето огледало.И не искам непроходими и заплетени розови храсти да пазят сърцето ми (та нали повече "боли от ненанесените рани"), то тупти единствено в ръцете ти. Не искам пак да съм безсилна и уморена от заблудените мисли, намирам решение щом облегна глава на рамото ти.Като гнездо за самотна птица, прекършените криле са излекувани от един единствен споделен миг нежност и топлота. Любовта ти е моето небе - чувствам се свободна, а всъщност съм си у дома...
Ако трябва да напиша нашата приказка, не бих могла да опиша магическите чувства, които помнят морето, парка, вятъра, луната при всяка наша среща.Не бих могла да опиша тишината, красивата...Думите са просто "с теб съм" и това ми стига...
П.С.: От повтаряне на "обичам те" през всички 364 дни, вече се е гравирало в сърцето ти. Затова днес... просто ще пропусна. :)
© Таня Атанасова All rights reserved.
