Jul 26, 2008, 4:28 PM

Мога ли да си го върна? 

  Essays » Personal
2558 1 0
1 мин reading
Понякога се чудя защо е толкова трудно да пишеш за нещо, за което не ти пука много, а не можеш да намериш и една дума за нещата, които наистина имат значение. Това някакъв вид проклятие ли е - да знаеш, че си добър в нещо, може дори най-добрия, а да не можеш да използваш този талант, за да разкриеш болката си и да се отървеш от нея? И листът остава празен, химикалът не помръдва - сякаш и мозъкът се е парализирал в момента, в който и сърцето ти.
Някога чух, че по-малкото е повече, и вярвах в това. Открих го дори сама, когато една вечер впрегнах всичките си сили да постигна някакъв резултат, когато бе достатъчно просто да бъда там. Тогава се заклех, че винаги ще правя, каквото ми казва гласът в сърцето ми. Не спазих клетвата си. Сега разбирам, че по-малкото е повече, когато е постоянно - не може просто да кажеш или направиш нещо и да го отречеш на следващия ден. Какво говори това за теб? Но както казах, забравих да спазя клетвата си, забравих да се боря за това, което мислех, че е правил ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илина Цонева All rights reserved.

Random works
: ??:??