gall (Галина)
45 54
Dec 17, 2008, 3:08 PM

Моят град в навечерието на Коледа 

  Essays » Others
3640 1 3
3 мин reading
 

Ако достатъчно дълго време седиш на едно

място, целият свят ще мине пред очите ти.

Китайска поговорка

 

         Една година е съставена от 365 дни. Замисляли сте се колко от тези дни вие празнувате, колко от тия дни тъгувате и в колко от тия дни вие чакате... Аз се замислих, и въпреки че, не съм добра в математиката го изчислих. Средно прекарвам в 12 дни празнуване, 52 в тъгуване и 365 в чакане. Какво чакам ли?! Чакам или по - скоро очаквам много нещо, като първата любов, първата ми квартира като студентка, с една дума чакам "промяната"... А тя е различна, може да е за мен, за моите близки, за България или само за Ямбол. От шестнадесет години и пет месеца, аз живея в Ямбол, като всеки ден той се променя през погледа ми. Идва Коледа и всички сме в очакване.  Честно казано, аз не разбирам Коледа, но някак си Ямбол винаги ме е карал да я почувствам и да я осъзная. И заради това, бих искала да разкажа една коледна приказка.

         Беше Бъдни вечер. На всякъде в малкият град се виждаше, как семействата празнуват заедно, само тя беше сама... Нямаше семейство, нямаше приятели - беше ги загубила в нелеп инцидент, и заради това искаше да започне наново. Някой и беше казал, че в Ямбол стават чудеса и тя дойде...но тук намери само една празна стая. Обикновено не излизаше, защото я беше страх, че ще я гледат странно, но тази вечер реши да се разходи. Не искаше да стои в малката, студена и мрачна стая. Тя вървеше и гледаше как другите празнуват. Тя вървеше и чуваше коледните песни и наздравиците. Тя вървеше, безцелно - само и само да не бъде сама. Когато дойде в Ямбол си мислеше, че е направила огромна грешка, но сега когато гледаше светлината, прозираща от прозорците, коледната украса... сега, когато усещаше дима, излизащ от къщите, тя се завърна в спомените си. В изминалите години, когато празнуваше със своето семейство и с приятелите си... преди когато 365 дни чакаше този ден, тя осъзна че днес не е сама, а градът е с нея... че Ямбол празнува с нея. Една лека усмивка се появи върху лицето й. За пръв път от много време, тя почувства някаква лекота, даже щастие. И както знаете, че по Коледа стават чудеса, така и стана с нея. В мига, когато тя разбра, че Ямбол е нейното място, че той е нейната Коледа, заваля сняг - красиво, плавно и нежно. Тя се засмя. Каква по хубава Коледа от това да гледаш как целият свят празнува и щастлива, докато навънка една по една снежинките се откъсват от безкрайният небосвод. И в този момент стана още едно чудо - тя срещна любовта. Той беше висок и много красив. Беше се завърнал от чужбина да празнува в родният си град - сам, защото и той беше загубил всичките си близки. Но той я видя и осъзна, че всеки път, когато човек губи, той печели друго. Оттогава двамата празнуваха и продължават да празнуват заедно с града... Ако вие ги срещнете в навечерието на Коледа, не се учудвайте - те са си у дома, в Ямбол...

         Не подаръците правят Коледа, а мястото, на което се намираш. Много често ние казваме, че градът е наш, но това не е така, защото не той, а ние му принадлежим. А когато ние принадлежим на нещо, то започва да се превръща в наш свят, в наша мечта... в наше  малко чудо. А по Коледа стават чудеса...

© Галина All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво,Гал-Браво!
  • Първо, искам да благодаря за дългата критика, ще се постарая да се поправя. Бих желала, да ти обесня само едно нещо, защото ти изглежда не си ме разбрал :P. Когато казвам, че прекарвам 12 дни в празнуване, 52 в тъгуване и 365 в чакане, това означава през тия 365 дни, в които чакам, освен че чакам аз и празнувам, същото е и с тъгуването...Силно се надявам да си ме разбрал този път :P. И още нещо "Така, щом си тръгнала с импотентните пресмятания,изброявания, калкулации и всякакви неща, които по принцип нямат място в един художествен текст, само за сведение (и за точност!!)" - но това е моят художествен текст, и щом искам изчисления - ще си ги правя :P . Още веднъж много благодаря, и за край, както казваш ти - пхахахаха
  • Така, щом си тръгнала с импотентните пресмятания,изброявания, калкулации и всякакви неща, които по принцип нямат място в един художествен текст, само за сведение (и за точност!!) - звездната година е 356 дни, 6 ЧАСА, 9 МИНУТИ, 9 СЕКУНДИ, а тропическата година - 365 дни,5 ЧАСА, 48 МИНУТИ, 45 СЕКУНДИ

    На второ място, я ми кажи, как след като според теб годината е от 365 дни, ти прекарваш "12 дни празнуване, 52 в тъгуване и 365 в чакане", та това значи, че ТВОЯТА година е 429 ДНИ, което не е възможно логически в нашето измерение на земята. Ето защо това ме навежда на мисълта, че ти или живееш на друга планета (нейде в космическото пространство между Земята с година 365 дни и Марс с година 687 дни!)или просто си ужасно немарлива и невнимателна към текстовете си, които не само че са безсъдържателни и ученическо-примитивни, са поднесени по един ужасно груб начин (непоносимия за окото шрифт на този текст също свидетелства за това) Тъй като съм чувал от доверени източници, че wireless-а на Марс не е много силен, по-склонене съм да повярвам на второто.

    От шестнадесет години и пет месеца, аз живея в Ямбол, като всеки ден той се променя през погледа ми. Идва Коледа и всички сме в очакване. Честно казано, аз не разбирам Коледа, но някак си Ямбол винаги ме е карал да я почувствам и да я осъзная. И заради това, бих искала да разкажа една коледна приказка.

    Браво! Това изречение искрено ме разсмя. Превъзходно чувство за хумор. Пхахахахахахахаха...особено тонът...така сърцераздирателен. Хахахаххаха

    Разбира се, сигурно има лека автобиографичност - авторите на твоята възраст, пЪрдон . . .и на моята, папхахахахахаххахахахахаххаха, не могат да устоят на изкушението да напишат нещо за себе си, за първата си ученическа любов, за него или за нея и как им инфарктирал кардията. Паххахахаха....Та, много нехомогенно! Много не-свързано, много простовато. Т.е навързани несвързани помежду си моменти. Фигурална композиция с карантии! пахахахаххаха....ужким почнахме с лоша математика и обикновени сметки, а стигнахме до "малката историйка" - наистина малка и наистина историйка, пЪрдон...приказка - така пошла, безсюжетна и безсмислена...но не това е главното, главното е - така позната. ЕДна пята и изпята песен е тази тема. Хахаххаха...и разбира се, добре че го имаше плоския финал, иначе определено щеше да е... хммм...незавършено? Пхахахахахахаххахахахахахаххахахахахаххахахаахахахахахахаххааха
Random works
: ??:??