"Hello, July. Please be good..." - с тези думи посрещнах първия юлски изгрев. Той ме накара да се почувствам истински жива, да загърбя всичко, да се вгледам в изгряващото юлско слънце, символ на надеждата към по-добро, и за миг да помечтая. Осъзнах, че материалното не ме влече повече, а напротив... искам да живея, наистина да живея: да се радвам на миговете с добри приятели, да посрещам с усмивка на уста изгрева, а залеза да изпращам с благодарност, каквото и да ми донесе утрото... да бъда тук, с отворени обятия и отворени очи, да творя непрестанно, да покорявам нови върхове, да се доказвам непрестанно, да помагам, да правя добро, да се запознавам с нови хора, идеи, култури, да не съм расист, а да приемам различните, да обичам страстно и с цялото си сърце, да пробвам от всичко, да не се страхувам, да рискувам, да живея на ръба, ако не - да падам от него.
Сега - 31 дни след онзи съдбовен юлски ден, изпращам последния юлски залез с думите: "July, thank you for all. You showed me how to live" И наистина съм благодарна, че през този един месец се научих да обичам, да споделям всичко свое, да ме е грижа за останалите, да мечтая, да правя добро, да прощавам, да живея за момента, да рискувам и... да живея. Разбрах, че за да сме щастливи, ни е нужно много малко, всичко друго е излишен лукс: скъпите дрехи, коли, апартаменти, последен модел телефони, почивки в най-скъпите и луксозни хотели. Ах, колко алчни сме били! Едва сега го осъзнавам, надявам се да не е твърде късно.
© Маги Стоева All rights reserved.