Моята изповед

 Каква е тази съдба, Господи? Каква е тази мъка?

Защо, Господи мой? Защо трябва да забиваш отровни стрели в мен? Нима това Ти доставя удоволствие? Нима Те прави по-щастлив? Нима Те прави по-доволен?

 Или искаш аз да бъда по-силна? По-извисена, по-изстрадала, по-мъдра?

Ще спра да дишам, Господи! Но няма да спра да го обичам! Ще умра, но душата ми ще продължи да е негова! Ще изпепеля сърцето си, но любовта ми ще продължи да живее вечно!

 Обичам го, Господи! Не мога да обичам друг! Загубих го веднъж, защото бях страхливка, защото не слушах сърцето си, но втори път няма да го изгубя!

Всичко ти давам, Господи! Отдавам Ти душа, сърце и тяло! Прави, каквото искаш с тях! Но тази любов няма да Ти я дам! За нея и с Теб ще воювам, Господи! За нея не съществува нещо, което не бих сторила! Не съществува, Господи!

 Навярно е проклятие тази любов, навярно е благословия! Не знам! Но едно знам, тя ще съществува вечно! Дори и Безкраят да свърши, тя няма да свърши!

Никога!