Мъжки свят?! Женски свят?! Амазонки?!...
Живеем в свят, управляван от мъже... Живеем в свят, в който жените са, едва ли не, втора ръка... Да, ама не! Или не съвсем! Преди години може и да е било така, но няма област, в която „нежните създания" да не се изявяват и то успешно. Вече има много „шефки" - накъдето и да се обърнем, жени командват и взимат решения. Разбира се, винаги ще се намери някой, който да се усъмни в начина, по който въпросната дама е стигнала до високата позиция. Не зная дали това е само българска (или балканска) черта: да си мислим, че всяка жена, която иска да успее, непременно трябва да скочи в няколко легла по пътя си към върха. Не е ли крайно време да приемем, че става въпрос за кадърност, умения и ако щете - късмет. И тук идва въпросът: какви началници са жените? И искаме ли жена да ни командва? Една приятелка сподели, че предпочита мъж за шеф, защото жените били по-емоционални и често командвали със сърцето си. Може и да е права, но има и такива, които нямат сърце или по-точно са забравили, че имат и се държат като „кучки", което не им прави чест, имайки предвид позицията им. А мъжете не взимат ли често решенията си с „оная работа"? ...
В единия случай подчинените жени са на прицел от женска завист напр., а във втория от мъжки похот. А подчинените мъже - горките (или пък не)... всъщност колко случая на оплакване от сексуален тормоз има от мъже - че някоя висшестояща жена ги е погледнала по-така или си е поискала развлечение? Не се сещам, може и да има, но кой мъж ще го признае или ще го приеме по този начин? А при началник мъж... там нещата са ясни - само подчиненият да не спи с жената на шефа... или с любовницата му...
Има нещо, което ме притеснява: в стремежа си да „завладеем" света, да подчиним мъжете, по пътя към успеха не забравяме ли, че ние сме ЖЕНИ?! Създадени да бъдем нежни, обичащи; да сме топлината и спокойствието за любимия мъж. Можем ли да бъдем едновременно силни и слаби? Всички сме чували за амазонките. Някъде четох, че са си изрязвали гърдите, за да не им пречат за стрелите и лъковете...
Равнопоставеност между жени и мъже, борба между половете - това е добре; нормално и необходимо развитие на живота. Но ако по пътя нагоре загубим женствеността си - във всяко едно измерение, тогава ще признаем, че мъжете са по-добри и единственият вариант да победим, е да бъдем като тях. А това не е победа. Това е по-лошо и от поражение, защото дори и да спечелим битката, ще сме загубили себе си.
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Хобит! Много са нещата, които "би трябвало", но... Поздрави!
-
Живеем в доста объркан свят, където самите хора са объкани. За мен лично няма "мъжки" и "женски" свят- всички се равни, или поне би трябвало... За тези си разбирания е виновно самото ни общество, че поставя тези принципи...
-
Май има нещо такова! Благодаря за мнението, Дими!
-
Нели, Кали, Безжичен, благодаря за мненията!
-
Всъщност не е ли по-важно, че сме хора и имаме и желания, и интереси, и нужда от реализация, но и емоционални връзки, т.е. като човеци сме еднакви - без значение жени или мъже...
-
Аз си мисля, че жената е силна именно със своята жественост и способността й да обича, да се раздава, да се тревожи..и..и...
Няма лошо да се издигаме, да си вземаме хубави постове и да градим кариера, да се доказваме пред мъжете. НО кариерата си е кариера и няма общо със способността на една жена да бъде жена в пълния смисъл на тази дума. -
.. вървиш нагоре по стълбата, която ни води надолу ..Но винаги можеш да спреш и да обърнеш !! Да направиш опит да се спасиш от себе си!!За това се иска малко смелост!
Весели Празници !!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
