Мълчанието?
Има много, много неизказани неща, прошепнати в мислите, повтаряни милион пъти - наум, но на глас никога...
Има непрошепнати неща от страх, обида, гняв и ярост... Има неизказани неща от несподеленост - хората не си говорят, за да не бъдат смешни, или защото смятат, че ще бъдат неразбрани, или че ще бъдат нечути. Голяма безмислица! Как ще разбереш отзвука на това, което би казал, ако не го кажеш?
Да! Трябва смелост, трябват думи, трябва и слушател! Ако ги няма, опитай се да ги намериш! Дали слушателят, който ти трябва, не е до теб? Не оставяй живота ти да мине в неизказаност и в таена до болка вътре в себе си неудовлетвореност.
Помни, че имаш милион възможности - използвай ги, може би по-добре е да опиташ, отколкото да се съмняваш, роптаейки, дали не си сгрешил, защото си мълчал.
Хайде да не мълчим!
Да говорим!
Каквото трябва и колкото трябва!
Мълчанието е злато. Да, но докога? Мълчанието - дали е нужно, когато не бива да бъде мълчано? Дали много пъти мълчанието не е затваряло страници, може би завинаги! Нужно ли е? Мълчанието - отдалечава и отегчава. Дали ти трябва това? Мълчанието е признание. За какво?
Да, и аз имам нужда от мълчано злато, но имам нужда и да говоря, и да споделям, и да слушам.
Ще намеря нужната форма и нужното слово, към когото трябва.
А вие?
Последвайте ме!
© Десислава Вълова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво есе, което ме накара да се замисля, че наистина е изключително глупаво да премълчаваме чувства или просто думи, които искаме да кажем. В крайна сметка човек живее един живот и за да може той да е пълноценен не трябва да се страхуваме да го живеем. Не трябва да се страхуваме от думите си, от позицията си... Трябва да имаме смелостта ние да водим живота си (доколкото можем), а не да чакаме в мълчание и да вървим на където ни повее вятъра! Наистина поздравления!
-
Много хубаво казано
-
Права си!
Не случайно е дадено словото!
Да се научим да говорим и слушаме, нали за това сме хора! -
понякога мълчаниета е злато...понякога може да убива...
но Бог ни е дал разум и език...
истината е на границата на мълчанието и говоренето...в разума. -
човек говори когато трябва и има смисъл...понякога каквото и да кажеш ще е без значение!
-
"Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата - мрежата се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът - думите се забравят.
Къде да намеря човек, забравил думите,
та с него да си поговоря?!..."
Дейвид Шилър
.............
И още за мълчанието:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=70511
Поздрав! -
На тази вълна съм!
Прегръдка! -
Абсолютно сте права. Ако можеше това есе да се качи на много места сред обществото като лозунг, щеше да има повече трудности, но и много повече успехи и постижения във всякакъв аспект. Поздравления и възхищение от мен!
-
Понякога мълчанието говори повече от думите.
п.п.: А иначе, съм в списъка на говорещите (по всякакъв начин). Привет! -
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=162046
Много хора бързат да говорят, да споделят, да се налагат преди да помислят нужно ли е това на тях самите и на човека отсреща.Идеята ти е прекрасна и нека пребъде! Но... с мярка!Поздрави! -
За да не изменя на коментарите си тук.
Поздрави!
Мълчание-стихотворение
А рибите мълчат.
Мълчи и любовта ми в тебе,
готова да ти проговори
като бурен вятър,
след още първия повей
на листопада.
24.03.2009. -
и мен... ама нека понякога и да помълчим... само, когато трябва
-
Пиши ме в списъка!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
