Мълчанието?
Има много, много неизказани неща, прошепнати в мислите, повтаряни милион пъти - наум, но на глас никога...
Има непрошепнати неща от страх, обида, гняв и ярост... Има неизказани неща от несподеленост - хората не си говорят, за да не бъдат смешни, или защото смятат, че ще бъдат неразбрани, или че ще бъдат нечути. Голяма безмислица! Как ще разбереш отзвука на това, което би казал, ако не го кажеш?
Да! Трябва смелост, трябват думи, трябва и слушател! Ако ги няма, опитай се да ги намериш! Дали слушателят, който ти трябва, не е до теб? Не оставяй живота ти да мине в неизказаност и в таена до болка вътре в себе си неудовлетвореност.
Помни, че имаш милион възможности - използвай ги, може би по-добре е да опиташ, отколкото да се съмняваш, роптаейки, дали не си сгрешил, защото си мълчал.
Хайде да не мълчим!
Да говорим!
Каквото трябва и колкото трябва!
Мълчанието е злато. Да, но докога? Мълчанието - дали е нужно, когато не бива да бъде мълчано? Дали много пъти мълчанието не е затваряло страници, може би завинаги! Нужно ли е? Мълчанието - отдалечава и отегчава. Дали ти трябва това? Мълчанието е признание. За какво?
Да, и аз имам нужда от мълчано злато, но имам нужда и да говоря, и да споделям, и да слушам.
Ще намеря нужната форма и нужното слово, към когото трябва.
А вие?
Последвайте ме!
© Десислава Вълова All rights reserved.
