Aug 27, 2008, 2:07 PM

На баща ми късметлията 

  Essays » Personal
2585 0 1
2 min reading
За какво си говорят хората, когато седнат на масата да вечерят. Аз не знам, защото не съм израснала в семейство, където си говорят. Израснах в спорове, кавги и обиди до такава степен, че сега аз също обиждам и нагрубявам, за да защитя личността си - моята и тази на съпруга ми. Той също не е случил на родители, но те поне като се събират, се веселят, пеят и танцуват, имат си номера, глупави клоунски номера, но понякога те ме карат да се смея до припадък. Тук у дома е друго: ''Сериозните и възпитаните не живеят така.'' Тук се водят ожесточени спорове, стигащи до грубости - такива, че не ми ги побира главата. Моят баща толкова се разпалва, че започва да ни нарича тъпанари, боклуци, случвало се е и да ни псува, питайте майка ми. Цял живот все му пречеха баба ми и дядо ми. Дядо ми беше пияница, но поне беше добър човек,никога не съм го чула пред мен да казва нещо против татко, въпреки че имаше много за казване. Баба ми пък, за нея най-прекрасни са скъпият и син и дъщеря, и другите хора не с ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.

Random works
: ??:??