На какво ни осъжда днешното време

               На какво ни осъжда днешното време?! Въпрос, който ни кара дълго да размишляваме. Дали сме ние тези, които се осъждаме, или други ни слагат белезниците?! А може би по малко и от двете.  Хората сме доста странни същества, все гледаме да се закопаем един друг, да завидим на ближния. Все неща, които не са ни от полза, но какво да се прави, човешка природа!

               Та в днешно време, особено в България, важи точно това. Баламите са зад решетките, а хитреците - в палати. Независимо дали решетките са от стомана или от сиромашия. Присъдата е една и съща - тежка и несправедлива. "Присъда" - глад, омраза, простотия. И не един и двама, а много, да не кажем всички.

                Едните се молят на дявола, а другите - на Бога!

                В днешно време... Престъпниците са на свобода и парадират с положение и пари. Положение и пари, дадени им от тези, които стоят зад решетките и примирено свити им позволяват да ги тъпчат и унижават. Продължават да им дават власт и в същото време да си стоят все там... излежаващи своята присъда - глад, омраза, простотия.

                 Съществува една социална несправедливост, за която е виновно единствено античовешкото общество,  което ни заобикаля и осъжда на трудна и жестока съдба цели поколения напред.

                   Колкото и да сме оптимисти, картинката е точно такава. Дори Смирненски е прозрял и отбелязал с много свои творби пролуките в нашето общество, пък било то и преди толкова години. И преди и сега ние продължаваме и позволяваме нашите деца да бъдат "впрягани в ярема на своята беднота, деца, в чийто очи гори тихата скръб на старци" (Босоногите деца), позволяваме на душите си да се главозамаят от върховете на стълбата, по която вървим (Приказка за стълбата).

Днешното време е точно такова, за жалост. Осъжда несправедливо нас и нашите деца. Осъжда доброто и поощрява лошото. Време, в което преглъщаме горчивата истина и се примиряваме с нея. Време на съдбовно повторение, но в друг аспект и все пак с еднакво отражение.

Може би не трябва да бъдем такива песимисти?!

Може би не е толкова непоправимо?!

Може би не трябва да бъдем чак такива съдници на нашето общество?!

И тогава всичко ще изглежда по-поносимо и присъдата ще бъде по-лека!