на мама
Жената от моя сьн
Бях заспала, а до мен една жена говореше тъй нежно, лекичко прошепваше: „Мамина, заспа ли?... Нани... нани"
И запя една тъй тъжна песен, в която лошата бях аз и погубена от лошо време бях съсипала живота й...
А после ме погали с двете си ръце, които макар и спяща, аз усетих в сърцето си. Събрала явно бе сили да ме целуне и го направи...
Аз се потопих в море от мьки. За миг умрях. Не чувствах нищо, освен болката с която бях белязала сьрцето на жената.
Болката бе жестока! А пред мен една светлина - толкоз чиста и бяла, че ме беше свян да я докосна. Протегнах рьце кьм нея, но уви не я достигнах, защото жената не ми позволи...
Светлината бе смъртта, а жената - майка ми
14.11.2006г.
© Магдалена Михова All rights reserved.
