Aug 10, 2011, 11:55 AM

На първата ми любов...

1.8K 0 1
2 min reading

на Константин



Не се ли сещаш от време на време за нас? За онова, което имахме.

Защото аз си спомням красивите моменти на щастие, изпълнени със смях, с любов.

Липсват ми. Тогава бях щастлива. Но откакто замина, аз не съм същата, няма я усмивката ми.

И ти посветих тези редове:

" Нека да останем за миг сами. Само аз и ти. Затвори очи, Любов.

Спомняш ли си отминалите дни? Как двама с теб тичахме по поляни от мечти. Слънцето на щастието ни огряваше, стопляше. И нищо нямаше значение. Бяхме само ти и аз.

Спомняш ли си отминалите дни? Как плачехме със сълзите на звездите, когато ни болеше. И как се сгушвахме пред огъня на сладостта и копнежа и се топлехме взаимно. Бяхме само аз и ти.

Спомняш ли си онези дни, Любов? Помниш ли красивите думи, които ни подари зората? Пазиш ли още скъпоценностите, които ни остави дъждът по залез?

Спомняш ли си онези дни? Когато бяхме две цветя със сплетени стебла, когато бяхме пеперуди с разперени крила.

Кажи, Любов? Помниш ли онези дни?

Не отваряй още очи, Любов. Не усещаш ли магията? Като вълшебен прах на фея се разпръсна около нас. Не вдъхваш ли аромата на въздишките, които не съм ти дала? Можеш ли да чуеш как душата ми нежно шепти?

Отвори очи, Любов. Спомни ли си онези дни? 

Още много ще ти дам. Дни, пълни с усмивки, породени от полета на птиците. Дни, пълни с цветове и дъги. Мигове на чакана тишина, докато погледите ни не се откъсват един от друг.

Частици от безкрайното ще ти дам. Ще ти ги поднеса обвити с целувки, подпечатани със сладък смях.

Кажи, Любов? Желаеш ли тези дни?"

И понякога все още си спомням, че знаех, че щом е слънчево - ти се усмихваш. 

Липсваш ми. Макар да знам, че няма как да те докосна, липсваш ми. Онзи сън, в който беше с мен, онази мечта, в която бяхме заедно - красиво беше. 

Той не е като теб, няма и да бъде. А тъй ми се иска да се върнеш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна All rights reserved.

Comments

Comments

  • ЗА ЛЮБОВТА,КОЯТО НЕ ЗНАЕШ,КОЯТО СИ ЗАДЪРЖАЛ ЗА СПЕЦИАЛНИЯТ ЧОВЕК!НЕИЗЖИВЯНА,НЕДОКОСНАТА!САМО РАЗПОЗНАТА....!ПОЗДРАВЛЕНИЯ ОТ МЕН!

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...