real_love___ (Василена Владимирова)
18 24
Mar 29, 2009, 5:49 PM

Най-голямото желание на съвременния българин е да не бъде българин 

  Essays » Students
4898 0 3
2 мин reading

 

В днешно време българинът с всеки изминал ден все повече и повече забравя предимствата на държавата ни. Забравя откъде е тръгнал, какво е постигнал, именно тук в България. Непрекъснато сравнява постиженията ни с тези на другите страни.Отивайки на работа в другите държави ''българинът'' си мисли, че е избягал от родината и срама си, но не осъзнава, че по този начин помага за развитието на друг, а не на своя народ.

Но всъщност на какво се дължи всичко това? На това, че сме малка и красива държава с природа сравнявана с тази на Швейцария ли? На традициите, които сме съхранявали през вековете и спомените от славното ни минало? Не, по по-скоро се дължи на това, че в забързаното си ежедневие сме се самозабравили. Самозабравили до такава степен, че да се отречем от държавата и от самите себе си.

От друга гледна точка имаме проблем и с възпитанието. Ако израснеш в семейство, в което парите все не стигат, баща ти псува политиците с мисълта, че утре ще е по-зле от днес ти няма как да заобичаш родината си, гледайки различния живот по филмите. Отивайки на училище си казваш: ''Защо пък да уча, какъв е смисълът като учителите ни повтарят колко сме мързеливи и невъзпитани, и че по този начин нищо няма да постигнем''. Тогава осъзнаваш, че колкото и да си умен без измами и лицемерие няма да успееш в живота. Затова с нетърпение чакаш да навършиш 18, да станеш пълнолетен, достатъчно смел и отговорен, за да станеш роб в чуждата държава. В страна, в която като чуят, че си българин или ще те изпъдят като престъпник, или ще кажат: ''Ето го и тоя умник, който е разбрал, че в България бъдеще няма!'' При такова унижение едва ли човек би се зарадвал... не, по-скоро би се замислил, защо е това лошо отношение?

Може  би отговорът е много прост и се състои в това, че се срамуваме от себе си и от народа си. Че не показваме уменията и не изтъкваме качествата си.

Паисий навремето е казал: ''О, ти неразумний юроде, защо се срамиш да се наречеш българин?'' Но тогава всичко е било много по- различно от сега.Дори броят на тези, които са се срамували от произхода си са били значително по-малко.ако беше жив той - човекът събрал в една книга историята ни по-скоро би ни попитал кои сме ние в чуждата държава и кои сме в своята? В чуждата държава сме никои, не защото сме българи, а защото сме избягали от мястото, на което принадлежим, с наивната надежда да сме по-щастливи. А тук - в България сме всичко това, което сме съхранили през вековете - гордост, непримиримост, любов и към народа и родината си.

Не се срамувайте от произхода си! Гордейте се от това, че сте българи, защото по-хубаво от това да живееш в собствената си държава няма! Ако всички заедно обединим силите си и се справим с неуредиците, които самите ние сме създали в родината ни няма да ни е срам да се изправим с гордо вдигната глава и да кажем: ''Аз съм българче, обичам наш`те планини зелени - българин да се наричам, първа радост е за мене!''

© Василена Владимирова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В действителност, трябва да се прави разлика между нация и държава. Нацията си е нация: в нея има добри и лоши, човеци и боклуци, както и навсякъде. Но държавата не е само географско понятие с планини, реки и рекички; държавата е онази бюрократична стуктура, която получава данъци и, която би трябвало да обслужва обществото, но която по-често става повод за псувни и недоразумения. Мисля, че от нацията /обществото/ има какво да се иска като манталитет и култура, а от държавата много работи трябва да се искат, за да бъде нещо относително поносимо. А тя е такава, че по никакъв начин не съм в състояние да се гордея с нея. Боклуците там са повече от допустимото.
  • Благодаря за коментарите,но нека все пак не забравяме, че това просто е сайт за лично творчество, а аз съм само на 15 год. и на тази възраст за мен всичко е малко по-просто......Ако всички сме песимисти като повечето големи хора и ако не вярваме, че утрешният ден ще е по-добър от днешния то тогава струва ли си изобщо да живеем?
  • Повтарям въпроса от първия коментар. Освен това, природата и историята не са достатъчна причина да се гордееш с отечеството, тъй като хората, които правят държавата такава, каквато е, са тези, които живеят в нея в настоящия момент. Много често най-големите боклуци са именно тези, които се бият в гърдите и скандират "България! България! Водеща сила на Балканите, бла-бла...". Защото разстоянието между патриотизъм и шовинизъм е точно една (малка) крачка. Конкретен пример - снощи бях на концерт на една световно известна шведска група (In Flames). В залата имаше някакви пичове, вдигнали си задниците от Гърция, за да присъстват на събитието и съвсем както традицията в подобни случаи повелява, бяха опънали гръцкия флаг (точно както българските фенове правят с нашето знаме по фестове в Гърция, Румъния, Германия, Марс и т.н., както правят всички в подобни случаи). Когато обаче вокалът на групата излезе, поздрави публиката - "Good evening Sofia, we're glad we 're here, it's pleasure... and cheers to our guests from Greece". И какво мислиш направиха нашите селянчета? Освиркаха ги. Е, в такива моменти наистина, ама наистина ме е срам, че съм българин. За да започнем да се уважаваме като народ, трябва да излезем от илюзията на голия патриотизъм.
Random works
: ??:??