Намирате ли смисъл във вярата днес?
1 min reading
Бяла, празна стая. Само огледалото се издига срещу мен. Поглеждам с празен, блуждаещ поглед и се запитвам - намирам ли смисъл във вярата? Вярвам ли въобще в нещо?
Вярвам ли в красотата на деня, в който хиляди хора измират от глад?
Вярвам ли във вечната любов, след като всеки ден стотици семейства се рушат?
Вярвам ли в доброто и в отношенията между хората, които се мразят и се псуват по улиците?
Вярвам ли в света без граници, в който предразсъдъците и расизмът определят отношенията?
Вярвам ли в доброто, което винаги побеждава, при положение, че войни има и ще има?
Вярвам ли в красотата на пролетните цветя, покрити с капчици роса от киселинен дъжд?
Вярвам ли, че мога да постигна всичко, което искам, щом не мога да взема никой изпит, без да платя почивката на доцентката от уневерситета?
Вярвам ли в приятната усмивка на милата жена от автобуса, която после ми свива портфейла?
Вярвам ли в очарованието на залеза, наблюдавайки го докато долавям чалгата от бара край плажа?
Вярвам ли в добродетелите и ценностите на хората и на наркоманите от “Попа”?
Вярва ли, че светът ще стане по - добър, след като гаджето ми пуши трева?
Вярвам ли в чистото, истинско приятелство, щом най -добрата ми приятелка ми обръща гръб, когато ми е най - нужна?
Вярвам ли, че семейството е всичко, когато прибирайки се вкъщи заварвам скандал?
Вярвам ли в утрешния ден, след като всичко това ми се случва?
Вярвам ли?
Има ли в какво да вярвам?
Втори поглед в огледалото не ми е нужен. Не намирам нищо, в което да вярвам, но все още вярвам в себе си, в това, че съм права и в това, че един ден ще се намери нещо в което да повярвам истински!!!
Вярвам ли в красотата на деня, в който хиляди хора измират от глад?
Вярвам ли във вечната любов, след като всеки ден стотици семейства се рушат?
Вярвам ли в доброто и в отношенията между хората, които се мразят и се псуват по улиците?
Вярвам ли в света без граници, в който предразсъдъците и расизмът определят отношенията?
Вярвам ли в доброто, което винаги побеждава, при положение, че войни има и ще има?
Вярвам ли в красотата на пролетните цветя, покрити с капчици роса от киселинен дъжд?
Вярвам ли, че мога да постигна всичко, което искам, щом не мога да взема никой изпит, без да платя почивката на доцентката от уневерситета?
Вярвам ли в приятната усмивка на милата жена от автобуса, която после ми свива портфейла?
Вярвам ли в очарованието на залеза, наблюдавайки го докато долавям чалгата от бара край плажа?
Вярвам ли в добродетелите и ценностите на хората и на наркоманите от “Попа”?
Вярва ли, че светът ще стане по - добър, след като гаджето ми пуши трева?
Вярвам ли в чистото, истинско приятелство, щом най -добрата ми приятелка ми обръща гръб, когато ми е най - нужна?
Вярвам ли, че семейството е всичко, когато прибирайки се вкъщи заварвам скандал?
Вярвам ли в утрешния ден, след като всичко това ми се случва?
Вярвам ли?
Има ли в какво да вярвам?
Втори поглед в огледалото не ми е нужен. Не намирам нищо, в което да вярвам, но все още вярвам в себе си, в това, че съм права и в това, че един ден ще се намери нещо в което да повярвам истински!!!
© Диана All rights reserved.
интересно ми е, че това есе продължава да се чете доста време след като го публикувах. надявам се да ви харесва 
