Не вярвах в чудеса... а ето случи се на мен. Дойде не принц в бляскави доспехи, дойде не на бял кон... дойде човек, истински човек , е да, със автобус, но човек! Същество, което диша, живее, пада, става, а така съвършено, така идеално, така недостижимо. Човек, който прави грешки, а така безгрешен. Човек, изцапан с калта на нашите времена, а така чист... Не! Това не е лъжа, и не е така, защото го обичам. А е така, защото той е истински. Да, човек е, а признава грешките си. А е невинен като дете...
Това е човека, който ме научи на любов. За първи път дишам, за първи път копнея, за първи път мечтая... Той ме накара да преоткрия света. Научи ме да се радвам на малките неща. Той не е всичко за, което съм мечтала, а е всичко за което не съм... всичко, което съм вярвала, че не съществува... Но сега аз знам, че е истина и че е само мое. И повярвах! Но не в любовта, а в моята любов...
Благодаря ти, че ме научи... благодаря...
На Марти... моята единствена и неповторима любов...