Не си...
Часовникът бавно отмерва пулса на времето.
Стрелките уморено отброяват секунди, минути, часове. Дните се нижат тягостно,
бавно наближава краят на седмицата, който сега съвпада с този на месеца, след
мъчително дълго ще свърши и годината. А ти не си тук. Никога вече няма да бъдеш.
За какво ми е тогава времето? Дори да имам вечността, тя не струва нищо без
твоето присъствие. Бих я заменила за една-единствена вечер с теб. Бих заменила
дала живота си, ако можеше да се повтори твоя, бих направила всичко, за да те
прегърна още веднъж...Струва ми се, че те усещам тук, в стаята...стоиш до
часовника и се опитваш да забавиш стрелките му, да спреш хода му. Недей, няма
смисъл! Макар да знам, че искаш да живея пълноценно, да живея и заради двама ни,
ми е невъзможно. Защото не си тук. Никога вече не можеш да бъдеш реалност
и усмивка, а само болка и пропуснати мигове. Но оставаш избор...
Стрелките уморено отброяват секунди, минути, часове. Дните се нижат тягостно,
бавно наближава краят на седмицата, който сега съвпада с този на месеца, след
мъчително дълго ще свърши и годината. А ти не си тук. Никога вече няма да бъдеш.
За какво ми е тогава времето? Дори да имам вечността, тя не струва нищо без
твоето присъствие. Бих я заменила за една-единствена вечер с теб. Бих заменила
дала живота си, ако можеше да се повтори твоя, бих направила всичко, за да те
прегърна още веднъж...Струва ми се, че те усещам тук, в стаята...стоиш до
часовника и се опитваш да забавиш стрелките му, да спреш хода му. Недей, няма
смисъл! Макар да знам, че искаш да живея пълноценно, да живея и заради двама ни,
ми е невъзможно. Защото не си тук. Никога вече не можеш да бъдеш реалност
и усмивка, а само болка и пропуснати мигове. Но оставаш избор...
© Сълзичка All rights reserved.
