Затварям очи. И политам. Издигам се над луксозните блокове и порутените къщи, край които вървях до преди няколко мига. Всичко изглежда толкова мъничко и незначително, оттук хората наистина приличат на мравки, сякаш ги гледам от самолет.  Макар че никога не съм пътувала със самолет, защото страдам от аерофобия. А сега... не изпитвам никакъв страх. Нося се във въздуха, по-лека от перце. Чувствам се свободна като птица. Наистина съм птица, летя и моите криле са мечтите ми... Онези мечти, които бяха заклеймени като невъзможни, мечти, в които никой не вярваше. Никой, освен мен. Не се отказах от тях, макар да бяха вече преместени в графата „нереализирани”. Вярвах в тях. Продължавах да мечтая. И ето, те се сбъднаха. Сякаш се сливам с небето. Летя високо над злобните, тесногръди хора, които не повярваха в мен и ограничиха мечтите ми с невидими граници...

Във всеки от нас се раждат и умират безброй мечти, за някои от които се борим въпреки всичко, а други оставяме да угаснат несбъднати. Много хора се отказват от своите блянове заради страха от провал, страха от неразбиране, един безкраен, вледеняващ страх. Не трябва да се страхуваме нито да мечтаем, нито да преследваме мечтите си с безмерна упоритост, защото те са храна за душата и наша опора в най- тъмните ни дни и нощи. Захвърляйки мечтите си, човек вече е загубил. Затова трябва да се борим за тях, да не се боим от провала, който всъщност не може да бъде преживян, защото когато човек вярва достатъчно силно, мечтите се сбъдват.

Онези, които ни убеждават, че мечтата ни е невъзможна, са просто хора, уморени от живота, хора, които преминават през него и вероятно съжаляват, че са се отказали от своите собствени мечти. Губейки способността си да мечтае, всеки човек се превръща в досадно, злобно същество, което вгорчава не само собствения си живот, но и този на заобикалящите го хора. Не вярвайте на неговите думи. Всяка мечта заслужава да бъде сбъдната, всяка мечта може да бъде реализирана, ако вярваш в нея искрено и винаги. За мечтите няма граници.

И ето, прелитам над планини и реки, издигам се все по-високо и по-високо. Не слушах горчивите и злобни думи, които ме убеждаваха да се откажа от мечтите си. Вярвах в тях и продължавах да мечтая. Разбих оковите, които бяха сложени на моите мечти и сама им сложих граница. Небето ми е граница. А то... то е безкрайно.