Неизбежно ли е да потънем трагично и мъчително?

От повече от десетилетие ме мъчат екзистенциални въпроси и не ми дават мира и покой за дълго... Чувствам се сякаш са ме пуснали в един огромен, суров свят, в една безмилостна игра, без наръчник, без обяснения какво трябва да правя тук и без ясна цел и посока! И винаги ме преследват въпросите: “Какво е това? Защо го има? Какъв е неговият смисъл и съществува ли с причина? Защо тази причина, ако изобщо я има, не е ясна и видима , а изглежда толкова скрита , тайна и трудна за осъзнаване?” Понякога животът ми се струва като бавно мъчение, чувствам се безнадежден и обречен във всичко което правя , заради преходността на материалното и не виждам смисъл да постигам каквото и да е , при ясния и неизбежен краен резултат -  рано или късно ще загубя всичко! И въпреки това сме устроени да се борим със сетни сили, до последния си дъх да оцелеем и да се чувстваме добре, щастливи... Странен парадокс!

Пуша прекалено много, особено сутрин с редовното кафе! Може би вид отражение на вътрешното ми, емоционално състояние, с което започва денят ми повечето пъти...- “Няма смисъл от нищо! Така или иначе един ден ще остарея , ще се разболея и ще пукна! Поне сега да си направя кефа, утре не знам как ще е... Камо ли пък да мисля за спокойни и добри старини ! ” И така , пия си кафето с няколко цигари , станал в 10:30, в неделя , защото съм стоял до много късно, за да се забавлявам и да потискам чувството на безсмислие, безсилие и безнадеждност (постоянни мои спътници) , и ме споходи мисъл, а сцена изникна в главата ми - човек , в средата на безкраен океан , стоящ в стара , дървена лодка с пробойна , изгребващ трескаво водата от нея , за да не потъне. Чудна метафора за живота според мен , нали? Сигурен съм че всички, които са се излъгали да прочетат това есе, знаят защо! И реших да си поразсъждавам върху това, а после реших и да напиша нещо по темата! Ако някой го е страх или се притеснява от думи на отчаяние и нещастна неудовлетвореност да спре да чете сега, защото става още по-зле...

Нека шоуто да започне!  За хората , останали с мен в болния ми, болезнен  мисловен процес на разсъждение ! Не сме ли всички в една обречена ситуация? Борба за оцеляване, но с ясен и трагичен край, който обезсмисля всяко усилие и надежда, обаче не можем да спрем да се мъчим и да се надяваме! Не сме ли всички на лодки с пробойни сред морето, блъскани от вълните на живота, които понякога не са вълни, а цели цунамита от лайна, изгребващи водата от дървеното дъно под себе си , движени от адския страх плавателният ни съд да не потъне и да си отидем?  Чудно ми е как хората живеят, без да се замислят за това сериозно и честно, или може би аз съм сбъркан някъде! Виждам постоянно привидно щастливи и успели хора и се чудя дали е истина, дали не е само в моята глава, или дали просто не гледам на нещата по грешен начин... 

Според мен, за съжаление повечето хора са превърнали изгребването на вода в култ и то ги е погълнало напълно! Подтиснали са дълбоко в себе си, истината за неизбежното - лодката ти ще потъне някой ден, Глупако, Глупачке! Лодката ти ще потъне и ще загубиш колата и работата , дори най-ценното е преходно- идеи и убеждения, семейство , близки и приятели , всичко в което си се вкопчил и за което изгребваш като луд! Няма ли нещо отвъд това , нещо вечно , нещо по-истинско ? Слепи ли са всички (масата от хора, с редки изключения) или аз съм ненормален?  Струва ми се сякаш някои хора гледат в лодките на другите и си казват : “Ооооо, този има по-малко вода на дъното! Трябва да изгребвам повече, че да го надмина!” Други пък директно изгребват от своята  и изсипват в лодките на другите наоколо , за да потънат те по-бързо , движени от злоба и завист! Огромни стоманени кораби, в които хиляди роби гребът със сетни сили , на ръба на собственото си оцеляване, а няколко човека доволно стоят на върха и си мислят , че никога няма да потънат , защото са най-великото нещо , което е родила майката природа някога... Отстрани пък трети , толкова бързо и упорито изгребват , че стават силни и издръжливи , като волове и си мислят, че това ще ги спаси , забравили че бягство няма , нищо вечно няма в този физически свят, дори и при толкова усилия за перфектно здраве, визия и успехи, пак накрая свършваш, където и останалите! И аз какво правя , докато виждам всичко това? Нищо! Пиша си в свободното време , сякаш на някого му пука... Сякаш мога да променя нещо... И мен ме е страх да спра да изгребвам! Не ми се мре, не още , не достатъчно силно, за да се откажа и да се оставя да потъна! И аз правя каквото правят останалите клети братя и сестри - човешки същества, не ме разбирайте погрешно! Страх ме е всичко да не се срине и да не си замина рано-рано! Но сякаш виждам, нещо основно , за което не се говори никъде! Или аз не съм го чул, не знам...  За това търся избавление от тази ситуация и в мен има надеждичка , че то съществува , но съм изморен вече! Уморен съм да се мъча и да страдам , а съм на тридесет и пет! И хората биха казали: “Абе , какви мъки си видял ти бе ?!? Какво си изстрадал ти бе лигльо?” , може би с право... Но въпросът не е да се мерим , кой колко е препатил , а по-скоро : “Така ли трябва да бъде реално? ” и “Можем ли нещо да направим за да не страдаме и да се мъчим излишно?” Или искаме да си изгребваме сляпо и покорно , докато не се нагълтаме с водата , която ни чака отдолу? А това ни чака със такава сигурност , както е сигурно, че слънцето ще изгрее утре сутрин и ще залезе привечер... Това е моето търсене и най-близкото нещо до житейска цел, което съм намерил - “Има ли начин да се избавим и спасим и да живеем щастливи , удовлетворени и пълноценни, въпреки че края е ясен ?” , но отговорът ми убягва вече много време!

Не съм религиозен или особено запознат в тази сфера , но може би вярата дава някакво  решение и утеха! Някой казват да изгребваш цял живот упорито твоята лодка, ако можеш помогни и на другите да не потънат толкова бързо, не пречи на никого и когато дойде момента и се удавиш , ще отидеш на по-добро място , където няма да ти се налага да се мъчиш с всичко това! Ако пък си лош и гаден и потапяш другите преждевременно ще идеш на другото място и ще страдаш, ще те разкъсват акулите и пираните до безкрай! Може би е така... истински доказателства за и против не може да има, освен с аргументите : “Аз вярвам в това , или аз вярвам в онова!” И ако помага да не страдаш и наистина те прави по-добър човек... Защо не? Но не винаги такава е реалността и в не всеки случай работи, нали? Истината е, че никой не знае реално дали има отвъдно или дали просто не спираме , като биологична машина, на която някой е дръпнал шалтера! По-логичен ми изглежда вариантът с прераждането, ако има нещо след смъртта, понеже по мои наблюдения света е цикличен! Ако приемем, че човешкият живот е изграден от денонощия , в които има будност и дейност, а след това сън и почивка, може би същото е и в по-голям, мащабен план! Може би имаме душа , може би... Може би тя минава по свой духовен път и се ражда, за да е дейна , будна и да направи нещо тук , след което умира и отива незнайно къде за ретроспекция , почивка и време на някакъв вид хибернация! Дали е така... не се знае! Няма как да сме сигурни! Ако е вярно,може би ще се преродим в по-хубава лодка, ако сме били добрички и послушни и сме изчистили достатъчно от кармата си , дори в яхта с джакузи можем да се озовем , след десет хиляди “врътки” на вселенските цикли , но пак с пробойна и пак в ситуацията, че някой ден ще потъне и ще я изгубим! И това убеждение, макар и по-логично според мен , пак поставя въпроса за страданието, което в този случай обаче е циклично и се повтаря до безкрай , за разлика от вярванията в ад и рай! Къде се крие истината ? Има ли спасение или сме обречени на безнадежден и безкраен тормоз и мъчения , с кратките почивки, когато всичко е наред и върви по вода? Твърде често се питам това и още не съм стигнал до нещо, което да задоволи този глад за дълго! 

"Духовното търсене е като болест, единственият лек, за която е намирането на истината!" Нещо подобно бях чул от един духовен учител и го намирам за вярно в моя случай! Тези мисли не ми дават покой и рядко ме напускат , главно когато умишлено се разсейвам и забавлявам , понякога по вредни и непродуктивни начини!

Най-важно е на практика, какво може да направи човек в своето ежедневие и бит, за да не страда и да спре да се измъчва, при положение, че знае всичко това и то го тормози! Може би, да се научи, да се наслаждава на изгребването и да си внуши, че това е една игра, не винаги приятна и забавна като детските, но игра със смисъл и причина за съществуването си... Смисъл , който може да бъде разбран, осъзнат ако човек посвети живота си на търсенето... Това е нещото, с което се залъгвам понякога аз! Ако смисълът и причината ми бяха ясни, ако знаех защо се случва всичко това около мен и вътре в мен, и защо реално съществувам ,нещата щяха навярно да са по-различни, животът да се чувства по-лек и да се живее с радост и наслада, дори  щом неизбежните трудности почукат на вратата... Е , дано да разбера преди лодката ми да потъне! Размисли от този сорт  се заформят, все по-често и по-често, в изтормозеното ми съзнание напоследък и не зная дали е на добре!