Несподелена Любов
Всеки ден си мисля за теб! Всеки ден си мисля как да ти кажа… че те обичам! Всъщност, излъгах! Не мисля за теб всеки ден, а всяка минута, всяка секунда дори! И знам, че, ако ти го кажа, това едва ли ще промени нещо! Но повече не мога! Не мога да се крия! Искам да знаеш само, че те обичам! Не вярвах, че любовта от пръв поглед съществува, докато не срещнах теб! Порази ме мълниеносно! Не разбрах дори как стана, но вече непрестанно мисля за теб. Виждам те ясно пред очите си – красив, обаятелен, с изящни движения, приказен, нереален. Искам да те видя утре, защото иначе денят ми ще е празен и безсмислен! Искам да те видя и вдругиден, защото иначе ще потъна в тъга. Искам да те виждам… Първия път, когато те видях… не мога да го опиша с думи… все едно бях в унес. Ти беше най-красивото същество, което съм виждал. Ако кажа, че приличаше на ангел, дори не бих се доближил до истината – беше неземен, божествен. Сякаш всички изчезнаха - бяхме група приятели, но не виждах никого от тях, виждах само теб!
Бяхме само аз и ти, беше ми трудно да кажа: „Здравей!“. Загубих ума и дума. Усещам го, помирисвам го, докосвам го. Той все още е тук до мен, въпреки че се разделихме вчера. Той е този, когото обичам, този, който дори може да ми е брат, този, когото може би пак някога ще срещна, и този, който ми показа какво има в небесата. Всичко стана в миг, импулс. Да живея с тази мисъл, че те няма, че не си до мен и кой съдбата ми е писал, та изпълнил е с болка всеки мой ден. Как, любов, без теб да живея, как да се събуждам от утре, как да вярвам в утрешния ден, как да се радвам и да се смея, щом не си до мен, мога само да заспивам с думите на уста ♥О♥Б♥И♥Ч♥А♥М♥ T♥E !!!!
© Александър Славков All rights reserved.
