Jun 20, 2007, 6:59 PM

Никъде никога

  Essays
2.3K 1 1
2 min reading
 

        Търся те в другите мъже. Търся те, но не те намирам. Няма те! Няма никой твоята цялост. Намирам само частици от теб, но не и теб!

        Твоите сини очи ги има момчето от последния етаж. Но те са само сини и не могат да променят цвета си в зелено и сиво, както могат твоите. Гледам го в очите и се надявам да те открия. Той адски много ми напомня за теб. Но това са само очите му, не си ти самият.

        Не бях забелязвала до сега, колко мъжествени могат да бъдат гърдите и силните рамене и ръце на някой мъж. Не, и докато не срещнах теб.

Търся те  в другите,но те няма! Няма те никъде там!

        Никой не може да ме накара да се усмихна по начина, по който ти ме разсмиваш. В усмивката ти се раждат светове. Това са онези забравени светове, родени от мечтите, родени в приказките, които ме извисяват по-високо от небесата, надалече към звездите, някъде в безкрайността на вселената. И аз се рея високо, летя, защото любовта ми ме прави безтегловна. Душата ми се извисява и за мен е от без значение мислите, грешките и действията на околните. Аз просто прощавам на всички. Прощавам за злините, за лошите думи. Прощавам, защото имам теб! Имам мечите си! И няма цена, която не бих платила, за да бъда с теб. Никъде другаде те няма. Има само частички от теб. Частички, които имат всички добри мъже. Но никой не притежава същите неща като теб.

         Ти си моят мъж. Ти, който ме караш не само да мечтая,а който събужда в мен доброто, красивото, забравеното. Ти си този, който ме защитава, който ми помага. Ти си всичко за мен. И се надявам никога да не те загубя. Не ме напускай първи от света, не ме напускай първи от мечтите, защото никъде няма да намеря някой като теб.

    Дали преувеличавам? Как бих могла, след като винаги сам искала точно теб, винаги сам търсела точно теб, но никой никога не е имал това, което си ти. И сега, когато те познавам, единственото ми желание е да ме вземеш в силните си ръце, да ме погалиш с цялата си нежност, да ме прегърнеш и аз да заспя завинаги в обятията ти. Защото никъде нийде няма мъж като теб. И никъде никога няма да мога да събера всичките частички от теб. Никога не бих те сабрала целия, за да получа точно теб - това, за което винаги сам мечтала!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...