Nov 11, 2008, 10:28 PM

Нуждаем ли се от някой...?

1.9K 0 0
1 min reading
Нуждаем ли се от някой...?

В съзнателния живот на всеки човек рано или късно се появява и този въпрос. Всеки от нас би искал да има до себе си някой, който да е близо до него и с който да може да си каже всичко - добро или лошо. Другар в живота е най-точното определение за това.
Любимият човек е този, който ще те подкрепя, ще ти се скара, когато си виновен и ще ти прости, за да продължите заедно по пътя на живота.
Всеки би искал да има такъв човек до себе си, нали?
Но когато го търсим, често се заблуждаваме в преценката си. Дали този, който ни съчувства, е достоен да заеме мястото на нашия така желан другар?
Искрен ли е той в желанието си да ни помогне и до каква степен могат да се развият отношенията ни с него?
Не прекаляваме ли с егоизма си, в желанието на всяка цена да осъществим мечтите си? Да не останем сами на тоя свят.
Какво вижда в нас някой, доскоро непознат, помагайки ни да преодолеем кризата в живота си?
Нуждае ли се той от нас, за да споделяме заедно мечтите си, или го прави само от съжаление и добра воля?
Трябва ли добрите хора, водени от своите благородни мотиви, винаги да помагат на изпадналите в беда?
Когато някой човек ти помага, според неговите собствени представи за добро и зло, наистина ли го прави. Или, давайки ти напразни надежди, убива още веднъж вярата у теб?
Вярата, че точно той е човекът, който си търсил цял живот.
Кое би ни удовлетворило повече - нуждата от утеха, или желанието да помогнем?
Можем ли да срещнем такъв човек в живота си - човек, готов да ти подаде ръка и да поеме твоята - с ясната мисъл, че може да сте нещо повече от приятели?
Мисля, че това е възможно. И тогава трябва да сме благодарни на хората, накарали ни да повярваме поне за малко, че има някой...

    Посветено на Malkata

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стенли All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...