Няколко срички в огледалото~*
{ 2011- малко преди края}
Умира ли тази година за да роди другата или просто си тръгва натежала от спомени...
Лицето в огледалото е моето и през него, като на филмова лента преминават чувства и емоции докоснати от други души- други сърца...
И редя в ковчежето си старинно звуци и думи... музика... стонове~
Радости, шепоти, смях.
ДНИТЕ СИ... стъпалца наричах- къде спъвах се, къде бягах по тях.
Често най- лесните ( мъничко мълчание) по- трудно прескачах, а онези пък- трудните ( дето за тях са ми нужни крила), с две ръце на приятел по детски прелитах. Летях! Тогава забравях за времето в дни и числа, и оставях духа си на воля да скита...
Як.3:13 –“Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.”
Аз все още имам много да уча, но оставям тези слова тук ( за нас), защото
са пълни с красива сила и знам ще докосне тя мнозина четящи моите плахи думи, изписани с неуверена длан.
Усмихвам ли се в огледалото или така ...