1 min reading
Оплитам се в изречените на ден хиляди думи. Не помня как съм започнала деня, нито как съм свършила предишния. Опиянението ми е толкова силно, че привикнах към едни и същи навици всеки ден, ден след ден. До такава степен станах специалист, че сега и на сън мога да изредя дневните си задължения. Събуждам се в опиянението на твоята любов и искам още ден да си със мен поне - ако светът ще свършва, искам с тебе да умра. Разтърквам леко очите си и се протягам, за кой ли път в съзнателния си живот го правя с удоволствие. Най-прекрасният миг от деня. Измивам лицето си с обилна доза вода, преплетена в уклончиво казани думи за добро утро. Стремя се да съм любезна, дори все още сънена. Не върви и казвам дума, носеща ми черна точка. Колко ли такива имам вече... през деня вече е друго. Тогава вече не спя... Обличам се с изреченията, казани с любов. После ме бичуват хилядите неволи на този живот с пространствени изречения за омраза и тежка съдба. Последвали хиляди телефонни разговори на ден, един от ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up