Оплитам се в изречените на ден хиляди думи. Не помня как съм започнала деня, нито как съм свършила предишния. Опиянението ми е толкова силно, че привикнах към едни и същи навици всеки ден, ден след ден. До такава степен станах специалист, че сега и на сън мога да изредя дневните си задължения. Събуждам се в опиянението на твоята любов и искам още ден да си със мен поне - ако светът ще свършва, искам с тебе да умра. Разтърквам леко очите си и се протягам, за кой ли път в съзнателния си живот го правя с удоволствие. Най-прекрасният миг от деня. Измивам лицето си с обилна доза вода, преплетена в уклончиво казани думи за добро утро. Стремя се да съм любезна, дори все още сънена. Не върви и казвам дума, носеща ми черна точка. Колко ли такива имам вече... през деня вече е друго. Тогава вече не спя... Обличам се с изреченията, казани с любов. После ме бичуват хилядите неволи на този живот с пространствени изречения за омраза и тежка съдба. Последвали хиляди телефонни разговори на ден, един от ...