Полумрак! Тишина! Усеща се аромат на запалена свещ, чиято светлина вече догаря... Малко дървено бюро е сгушено до прозореца, а на него - лист и писалка... Седя над бялата хартия и отново ме отвличат крилати мисли. Вглеждам се в синьото небе и безбройните звезди, които са пръснати като малки диаманти. Дали небето е същото и отвъд границите на нашата родина? Да – същото синьо небе, същите ярки звезди и светлинки от домовете на хората – но само на пръв поглед. Същата безкрайна шир, но тук у дома е по-различно... Гледайки небесната шир, отново се залисвам в спомени...
... Аромат на бор, чист и свеж планински въздух, топла и уютна стая... сълзи напират в очите ми. Това е моят роден край – край, пропит с потта на дедите ни и кръвта на загиналите за свобода... Не можеш да не го обикнеш, ако го видиш и научиш историята му.
„Обичай Отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от твоето…” Тези думи отново отекват в главата ми и като че ли нещо стряска спомените ми за родн ...