Има ли огледало на времето!? Може би. Когато се вглеждаме в миналото… пред нас се подреждат различни картини. Понякога изглеждат съвсем ясни и нови. Пъстреят фини нюанси. Защото времевата дистанция слага своя отпечатък. Можем да погледнем всичко от страничен ъгъл – все едно не се е случило с нас... Вече сме преживели разочарования, проблеми, страхове,  болка, заблуди, колебания, нелепости, обиди, опиянения; направили сме своите постъпки, грешки, изводи; взели сме решения… Но житейските уроци не свършват. Сега, забързани в ежедневни задачи, неотменими дейности и задължения, ние забравяме за всякакви огледала... А зад нас се подреждат кадрите, които по-късно бихме разглеждали. С учудване, с изумление, с тъга, с въпроси, дори със смях… Но винаги полезни за нашето развитие и усъвършенстване.

  Често се опитваме да погледнем в бъдещето, когато състоянието ни е мечтание, релаксираме край водна магия, свеж бриз и загадъчна природа или пък под звуците на нежна мелодия… Но то си е бягство. От реалността. От кошмари. От трудни моменти. Като си помисля – всичко е в мислите ни – отправна точка за нашите действия. Нека ги отглеждаме с любов и отговорност. Да не се задръстваме с очаквания. Да вярваме в добрия изход. И да помним – животът не се съобразява с прогнози, а ни предоставя обстоятелства, случайности и възможности.

                                                                                                      © Павлина Петрова