Aug 15, 2010, 10:21 PM

Онези нощи

  Essays » Love
2.8K 0 4

Има нощи, в които взимаш съня ми. Те са дълги и по своему много очарователни. В някои мисля за отминалото време. Усмихвам се на всички хубави спомени и се замислям, че лоши, всъщност, няма!... В други пък мисля за днешния ден. Днес светът се събужда с нова надежда и цел. И аз като че ли имам своя такава - да чакам... да видя какво ще се случи. В трети си мисля за сладките бъдещи дни. Без да се впускам в смели очаквания. Без да крия от себе си колко много неща ме вълнуват. И, може би, ще дойдат онези нощи, в които минало, сегашно и бъдеще няма да имат значение. Ти отново ще си взел съня ми. Но този път ще е, защото си до мен... и просто няма да ме оставиш да заспя. И тогава безсънието ми ще е по-сладко отвсякога! :)

 

02.08.2010

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ей, миличка, никога не пестиш думи за мен, много ти благодаря!
  • Уникално! Просто думи нямам да изразя колко прекрасно ме накара да се почувствам това произведение. Толкова нежност, толкова искреност, просто уникално!
  • Здравей
  • Мила Нина, тези думи си ги написала вместо мен. Чувствам се по същия начин. Това ме накара да се регистрирам току-що. Добре заварили!

Editor's choice

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...