Най-лесно е да сътвориш. На бог му е отнело шест дни, защото тогава работната седмица е била шестдневна. И той не е протестирал срещу тая очевидна неправда, а не е имало и синдикален лидер на който да се оплаче. Дори не е имало нужда да почива на седмия ден, ако не е бил свършил всичко до тогава.
Сътворението е вече факт. Дали бог, дали някой непознат нам всемирен закон или някоя друга жива или нежива сила са го свършили едва ли някога ще узнаем. Ако питате мен, не ни е и нужно да го узнаваме. Но дали всичко свършва с акта на Сътворението, както ще го наричам тук? Какво става после? Какви са последващите механизми, които обуславят по-нататъшното ни съществуване. Имаме ли влияние над тях, зависим ли неуправляемо от тях и въобще отговаряме ли с нещо за последващите процеси? Или да си се носим спокойно по течението на Битието и да не му мислим много? Като птиците, които не сеят, не жънат, пък виж какви са красиви…
Очевидния отговор е, че всеки отговаря за себе си и за собственото си Битие ...