Опит да намеря чрез опит пътя си...
„Най-тежко е да побеждаваш себе си... да казваш „не", когато всичко в теб крещи в съгласие, да спираш сълзите, когато те сами се стичат, да се усмихваш, когато отвътре най-много те боли..."
Трудно е, колко е трудно понякога, да вървиш напред, с високо вдигната глава, да гледаш с очи, в които няма нищо скрито, да се усмихваш с така чиста, така невинна усмивка... Колко е трудно понякога до откриеш своя път - да знаеш, че точно той е единственият, верният, твоят път...
Хаос - всичко наоколо, времето вътре в мен. Необяснимо съчетание: пламенна страст - непоносимо примирение, безгранични спомени - липса на запомнящо се настояще, непоколебима вяра - липса на олтар...! Странно какво ме подтикна да пиша, нима Хаосът може да се подреди?!?
Често се улавям в моменти, когато замислена за пореден път, вкусвам солените си сълзи, усещам сърцето си да бие все по-силно и по-силно, а изведнъж - спира!!! Подпирам глава на стената, свивам се, падам на земята - осъзнавам ...