Още за представата
Понякога, когато изживееш нещо красиво, не можеш да го опишеш. Но можеш да си го представиш. Колкото пъти искаш. И установяваш, че представата след изживяването е различна отпреди самото изживяване. И като че ли... ставаш "лек" и вълшебен... Едновременно летиш и потъваш в представите си. Времето измамно спира. И се понасяш в онова безвремие, което те прави щастлив.
А когато трябва да си представиш обратното състояние, дали не подреждаш само стъпките на душевната си болка?... Може би в стих:
Болка... на стъпки
Изненада
Спазъм
И празни очи
Смутена тишина
Безразличие