От кого да се учим?
Всеки човек, макар и несъзнавано, се опитва да опознае Вселената. Стремежът към опознаване на Божественото го има във всеки независимо дали е атеист или вярващ. Дори някои атеисти са по-духовни от някои вярващи, най-малкото защото не носят товара на убежденията в абсолютна си правота.
Всичко търсим духовните знания. Търсим да се научим от някого, но позволяваме ли да ни учат. Казват, че преди да станеш ученик, трябва да се научиш да учиш. Да си ученик е занятие отговорно, което изисква от нас да признаем, че нашата личност сама по себе си няма как да ни докара истински духовни знания. Нашата личност дори може да ни ограничи в нашите търсения. Трябва да променим нещо в нея, да се откажем от някои убеждения, за да може духовното да се влее в нас. Да изпразним чашата с вода, за да можем да я напълним с Божествен нектар.
Ние търсим знания в различни мистични техники, във вътрешни гласове, във Висшия Аз. Всичко това са теории и техники, за които са писани безброй книги, водят се постоянни спорове и почти винаги се стига до абсолютизиране на елемент от цялата картина. Някой се концентрират на карти Таро, други на вътрешните гласове, трети на Висшия Аз, четвърти на дервишките танци. Забравяме, че това са само елементи, че възможността за познание е в самите нас.
Ние сме тези, които опознаваме, а не картите Таро или различните вътрешни гласове. Божествения елемент в нас, който е единен с Бог, ни позволява да опзнаваме. Ние опознаваме, а всичко около нас е средство за познание.
Ние, човеците, се учим по различен начин и сме си иградили критерии за това какво е авторитет. Някои хора не приемат нищо за авторитет. Те са като малки деца, които не вярват на никого, а и още не познават света. Те решават нещо, приемат даден възглед, а на следващия ден го изменят в противоположна посока. След седмица постъпват по същия начин.
Има хора, които вярват на един или двама човека. Те поставят доброволно себе си в нещо като “служене” на този човек, повтарят модела му и нищо повече от света не могат да видят. Той им е абсолютния критерии и когато се случи неочаквана ситуация, те бързат да идат при своя авторитет, за да искат съвет. Напразно. Авторитетът не може да излезе от модела и всичко непознато или неразбираемо се отхвърля.
Други могат да се учат от можество учители, които са намерили, могат да се учат и от Природата. Те са с освобождаващо се съзнание, което е в процес на изграждане и разширяване. Могат да приемат в себе си можество убеждения, дори някои от тях да са противоречиви. Те знаят, че ни що завършено няма в този свят и тяхната духовност е в процес на изграждане. Не се страхуват от непознатото и неразбираемото.
Има, обаче, и хора, които се учат от всеки и от всичко. Те могат да извлекат знание от картината на паднал на улицата пияница. От камъчето, в което са се спънали, те могат да научат как да се справят с глобалното затопляне. Те се учат от всичко, от всяка ситуация. За тях няма дребни ситуации и едри ситуации. За тях всичко е извор на знания, защото всичко е проява на Бог.
Тези хора обръщат особено внимание на непознатото, защото във всяка частица непознато има частица от същността на Бог. Когато разберат това непознато, те ще са осъзнали Бог още малко. Истинският източник на знания не са нашите убеждения, а непознатото, на което позволяваме да влезе в нас и да разшири тези убеждения. Във върховото си развитие те вече не виждат зло в този свят, защото са разбрали и осъзнали неговите истински взаимовръзки, причини и закони. Виждат Божията логика и смисъл във всичко.
Целият наш свят е наше отражение. Целият ни свят е построен по Вселенските закони и ако изучим света си, ако изучим себе си, ще стигнем и до Вселената. Не е само Висшият Аз или вътрешните гласове са тези, които ни дават знания и ни направляват. Всичко около нас го прави. Просто човек по-често трябва да си задава въпросите: “Това защо е така?”, “Това защо го правя?”. Иначе ще се спъва в света около себе си, ще го отхвърля и все повече няма да разбира Вселенските закони.
Вътрешният глас няма да заговори истински, докато не погледнем на действителността около нас като на поле за учене и не заживеем съзнателно. Пред нас са изправили черната дъска и ни чертаят нагледно уроците на живота. Нека погледнем дъската, а да не чакаме някой да ни изговори нещата, които не се разбират с думи. Този живот е наше средство за учене и това е единственият му смисъл.
© Божидар Зимников All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
"Целият наш свят е наше отражение. Целият ни свят е построен по Вселенските закони и ако изучим света си, ако изучим себе си, ще стигнем и до Вселената. Не е само Висшият Аз или вътрешните гласове са тези, които ни дават знания и ни направляват. Всичко около нас го прави."
Наскоро писах на приятелка, че първо птябва да опознаем себе си, за да опознаем света около нас!
Радвам се, че и ти споделяш това, Божидар!
Сякаш всичко което прочетох, е казано от мен, защото аз самата го споделям! Учим се от себе си, от всичко край нас, от самия живот!
Беше ми приятно, да го прочета и да разбера, че и други споделят моите мисли!
Поздрав! -
Е, аз си разбрах грешката и го оправих. Лесно беше.
За съжаление грешките в мисленето и отношенито към хората се оправят много по-трудно.
Но и вие извлякохте полза от ситуацията Научихте как се ползва "Вие чувалИ ли сте?". -
Хахахах...Не се забременява, така е. Взех си бележка и сам се самопорицах (мануално
Колкото до есето ми, не се радвам, че не можете да дадете мнение, ако трябва да бъда честен. Но пък ми е напълно безразлично за мотивите ви да не можете да дадете мнение.
От друга страна вие очевадно не разбирате същността на критиката, щом продължавате: "Много хора мога да се учат от един човек, нали? Така че конструкцията "От кой да се учим?" си е абсолютно уместна и правилна." Пак питам - не сте ли чували за формата "кого" и че правилната формула на изказването е "От КОГО да се учим?". Явно не сте.
"Вперването" в пунктуацията е вперване във Вас самия, защото именно чрез езика и чрез неговата постройка, за която допринася именно пунктуацията, вие се разкривате като човек, който малко познава законите на собствения си език.Това е срамно, пак казвам. Правилният език е задължение на всички, без изключение и без оглед на това колко велики, просветени, нещастни, онеправдани, богати, известни, културни, височайши, велелепни и пр. да са те. Тъй че просто си вземете бележка и гледайте следващото ви произведение да не ви представя в толкова неблагоприятна светлина.
Всъщност не е и вперване в пунктуацията, защото в последните ви два абзаца липсват два-три пълни члена, което е още по-срамно от изпуснатите препинателни знаци. Да не говорим и за тази прекрасна, човешка, сладка като тирамису грешчица "НякоЙ" се концентрират...Хаххахаха -
Вперването в пунктуацията ви е попречило да видите същността, която сама по себе си оправдава пунктуацията. Въпросът означава от кой всички ние търсещите можем да се учим. Въпрос за това кой е този авторитет. Много хора мога да се учат от един човек, нали? Така че конструкцията "От кой да се учим?" си е абсолютно уместна и правилна.
YHWH (Астарот Благотворящий), вие сте си сложили за име едно от имената на Бог и за аватар Обесения. Сигурен съм, че не знаете какъв е смисъла на този аркан. Прочетох есето ви. Високопарният му стил ме отказа още в началото. Затова не мога да дам мнение за него. -
Хахахахха, при мен е lapsus manu, или по-точно - грешка на клавиатурата. Да, чувал съм, бъдете спокоен! (ако случайно сте се загрижили за спасението на душата ми) Хахахаххахахахах
-
Много интересно - тръгнали сте да пишете, а още в заглавието сте допуснал грешка. Или нима не сте чувал за допълнително-винителна употреба на местоименията? Пффф, де да беше само това - есето ви, освен, че е забележително повърхностно, е АБСОЛЮТНО НЕГРАМОТНО написано - с оглед и на граматиката, и на пунктуацията. Срам!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Човек сам си поставя ограниченията на познавателните възможности, а не му е тук мястото да говорим за всички такива