"Отровното Камъче"
Ако можеш с едно "Извинявай"
или с едно "Прости ми"
да изтрием горчилката от случайно изтървани думи.
Ако можем поне за миг да се замислим човешки,
преди да се появи пропастта помежду ни.
Ако можем да се спрем и да преглътнем неудобните си въпроси,
за да не сменяме толкова бързо
усмивката с гримаса,
любовта с омраза,
че почти да не се забелязва.
А когато трябва да изкрещим,
колкото за една прегръдка да помълчим...
Ех, ако можеше!...
Най-сетне, ако можеше да се поставим и на другото място.
Ако имахме същите очи и на гърба,
и ако веднъж дневно сърцето ни биеше вдясно,
сигурно нямаше до втръсване
да си втръсваме
с "извинявай" или с "прости ми".
Може би щеше да бъде достатъчно,
ако само си поемехме дъх...
преди да изплюем Отровното Камъче.
или с едно "Прости ми"
да изтрием горчилката от случайно изтървани думи.
Ако можем поне за миг да се замислим човешки,
преди да се появи пропастта помежду ни.
Ако можем да се спрем и да преглътнем неудобните си въпроси,
за да не сменяме толкова бързо
усмивката с гримаса,
любовта с омраза,
че почти да не се забелязва.
А когато трябва да изкрещим,
колкото за една прегръдка да помълчим...
Ех, ако можеше!...
Най-сетне, ако можеше да се поставим и на другото място.
Ако имахме същите очи и на гърба,
и ако веднъж дневно сърцето ни биеше вдясно,
сигурно нямаше до втръсване
да си втръсваме
с "извинявай" или с "прости ми".
Може би щеше да бъде достатъчно,
ако само си поемехме дъх...
преди да изплюем Отровното Камъче.
© Милкана All rights reserved.
Харесаха ми разсъжденията ти...За съжаление сме хора..и слабостите са част от нас...
