Палимпсест
1 min reading
...и по нежните била пишеше, че есента владее до съвършенство калиграфското изкуство.
А после парите от автобуса оспориха това.
...и по стръмните склонове пишеше за къщата - че камък върху камък полаган е; че дуварите варосани са; че къщата живее с къделения си дъх от комина.
А после името "Ресторант при..." отрече това.
...и по носията на стената пишеше за шевиците - че в тях са вплетени заръки за гиздавост.
А после тютюневият дим анатемоса съвършенството.
...и в трептенето на въздуха пишеше за древни напеви, за вярата, че песента е в душата и че душата е в песента.
А после сурогатен глас обяви, че не вярва в това.
...и по галериите в избата пишеше как на восъчен светлик е вкопано тайнството на виното.
А после металическото смигване на монета от едно евро гравира в свода едно друго и ново суеверие.
...и по дъгите на бъчвите пишеше за тръпчивата, рубинена магия, дето отключва ключалки към тайнтсвено кътче в съзнанието.
А после окаченият до тях поп-фолк календар подаде грешна връзка ключове.
...и в дъното на избения лабиринт пишеше, че пътят свършва.
А после през един процеп се видя почеркът на есента.
Тунелът изведе отново пред къщата.
Тя дишаше въпреки името си.
А после в нея носията започна да пише с шевиците си върху тютюневия дим.
И песента на душата затрептя във въздуха през собственото си отрицание.
И тайнството на виното беше преборило металическото суеверие.
...и разбира се, че пътят никога не свършва, когато приказката е без край!..
А после парите от автобуса оспориха това.
...и по стръмните склонове пишеше за къщата - че камък върху камък полаган е; че дуварите варосани са; че къщата живее с къделения си дъх от комина.
А после името "Ресторант при..." отрече това.
...и по носията на стената пишеше за шевиците - че в тях са вплетени заръки за гиздавост.
А после тютюневият дим анатемоса съвършенството.
...и в трептенето на въздуха пишеше за древни напеви, за вярата, че песента е в душата и че душата е в песента.
А после сурогатен глас обяви, че не вярва в това.
...и по галериите в избата пишеше как на восъчен светлик е вкопано тайнството на виното.
А после металическото смигване на монета от едно евро гравира в свода едно друго и ново суеверие.
...и по дъгите на бъчвите пишеше за тръпчивата, рубинена магия, дето отключва ключалки към тайнтсвено кътче в съзнанието.
А после окаченият до тях поп-фолк календар подаде грешна връзка ключове.
...и в дъното на избения лабиринт пишеше, че пътят свършва.
А после през един процеп се видя почеркът на есента.
Тунелът изведе отново пред къщата.
Тя дишаше въпреки името си.
А после в нея носията започна да пише с шевиците си върху тютюневия дим.
И песента на душата затрептя във въздуха през собственото си отрицание.
И тайнството на виното беше преборило металическото суеверие.
...и разбира се, че пътят никога не свършва, когато приказката е без край!..
© Ралица Маркова All rights reserved.
