Парите, както и огънят, съществуват от древни времена и никой не знае кой и кога
ги е открил. Спори се дали финикийци или китайци са ползвали първите пари, а се
оказва, че те са съществували далеч преди тях. Най – различни предмети са
изпълнявали ролята на пари в човешката история. В Европа вместо пари са
използвани различни оръжия, добитък, роби ; в Америка – оцветени мидени черупки,
бисери; на остров Фиджи – китови зъби; в Азия и в Африка – сол, и т.н. На
воините в римската армия е било заплащано с обработени парчета сол, наричани
салариум, откъдето произлиза и съвременната ангрийска дума за работна заплата (
salary ). Преди няколко века на този пъстър паричен смят надделяват два
благородни метала – златото и среброто. Едва през миналия век среброто губи
позициите си на пари и само златото остава да изпълнява функцията на световни
пари. В наше време обаче никой не носи кюлчета злато или торбичка златен прах.
Когато искаме да купим нещо, ние използваме монети или банкноти, пишем чек или
подаваме кредитна карта. Дали всички тези неща са пари ? Какво представляват
парите ? Много хора биха отговорили – книжните пари и монетите. Това е частично
верен отговор. Освен с тези средства стоки и услуги може да се закупят например
с чек или с кредитна карта. В обикновения граждански смисъл на понятието пари е
всяко нещо, което е широко използвано и свободно приемано за закупуване на стоки
и услуи. Първоначално основна форма на рязмяна е бил бартерът ( barter ) или
бартерната търговия. Тя се основава на пряката размяна на една стока или услуга
срещу друга стока или услуга.Условието да се осъществи бартер е взаимното
съвпадение на желанията ( double coincidence of wants ) на участниците в
размяната.Ето и един пример за трудностите при тази форма на размяна: “ Забавно
беше да се гледа –заяви един европеец – как трябваше да плащам наем за една
лодка на пазара на Кавала, на брега на Танганайка. Агентът....ми поиска да му
платя със слонова кост, каквато аз обаче нямах. При търсенето узнах, че Мохамед
ибн Салиб разполагал със слонова кост и желал да има сукно. Това известие не ми
допринесе много полза, докато накрая не чух, че Мохамед ибн Гариб имал сукно и
желаел да има тел. За щастие имах такъв и така дадох на Мохамед ибн Гариб
исканото количество медна тел, той предаде на Мохамед ибн Салиб сукното, а
последният даде на пълномощника Саид исканата слонова кост, едва тогава получих
от последния правото да се възползвам от лодката “ ( цит. по А. Аникин ,
Златото, НИ, 1987, с. 26 ). С интензифициране на икономическия обмен и с
оформянето на локалните пазари започва постепенното излъчване на отделни
представители на стоковия свят, които за дадения пазар изпълняват ролята на пари
. При нея всички стоки започват да се разменят срещу една стока, която играе
ролята на всеобщ еквивалент.Например : 40 кг. жито = или 20 м. платно = или 2
секири = или 2 г злато = или, и т.н. При тази форма всички стоки се намират в
относителна форма на стойността, а само една стока играе ролята на всеобщ
еквивалент. За различните региони на света и през различните исторически периоди
ролята на всеобщия еквивалент се е изпълнявала от различни стоки. На едни места
тази роля се е изпълнявала от рибата, на други – от коня, на трети – от кожите,
на четвъртия както е било на Балканите – от домашните животни, и т.н. По принцип
това е било тази стока, която е била най – масовата за дадения регион. От
момента , в който мястото на всеобщия еквивалент се е заело завинаги от една
стока не само на местния пазар, а в рамките на сравнително големите територии,
всеобщата форма прораства в парична. С консолидилането на световен пазар тази
роля се поема от златото и среброто, а в последствие само от златото. 40 кг.
жито = или 20 м. платно = или 2 секири = или 2 г злато = или, и т.н. Исторически
с ролята на всеобщия еквивалент се срастват благородните метали – златото и
среброто, които притежават необходимите качества ( лесноделими, качествена
еднородност, лесносъхраними и преносими и т.н.), за да заемат това място. Затова
К. Маркс писа : “ Природата не произвежда пари, нито банкери ..... Златото и
среброто по природа не са пари, но парите по природа са злато и сребро “.
Следователно парите са стока, която е всеобщ еквивалент на всички останали
стоки; те въплащават в себе си обществения труд и изразяват отношенията между
стокопроизводителите. От средата на ХХ век златото започва постепенно да губи
ролята си на световни пари и се измества от силните национални валути – щатски
долар, британски паунд, германска марка, японска йена и т.н. За разлика от
бартерната размяна при паричната размяна не се изисква съвпадение на
потребителските интереси между двамата произволни контрагенти. Всеки от
притежателите на някаква стока може да я продаде когато си желае срещу
определено количество пари т.е. по определена цена, с която да си закупи когато
желае друга необходима нему стока. За някакъв период от време той може да
задържи парите и да не купува нищо с тях , т.е. да ги извади от обръщение.
Взаимовръзката между продавачите и купувачите ( производителите и потребителите
) може да се покаже чрез следната схема за многостранна парична трансакция : В
последно време голямо значение започват да придобиват различни видове пари :
стокови пари, осребриеми книжни пари, неосребриеми пари и кредитни пари.
Стоковите пари ( commodity money ) представляват физическа съществуваща стока
със своя собствена стойност. Най – широко използваните стокови пари са били
монетите , изработвани от злато, сребро, мед или техни сплави т.е. с метални
отливки, които имат определена форма, тегло и номинална стойност, която служи
като средство за обръщение. Най- старите известни монети са били сечени в
градовете – държави на древна Гърция в началото на VІІ век преди новата ера.
Стоковите пари имат значителни предимства , но и редица недостатъци. Основно
предимство на стоковите пари е , че притежават и своя собствена полезност, която
гарантира тяхната стойност. Например – парите във вид на златни и сребърни
монети господстват дълго време, защото са обект на непрекъснато търсене за
изработване на бижута и скъпоценни предмети, лесно са делими и лесно се определя
тяхното златно и сребърно съдържание. Стоковите пари имат два основни
недостатъка. Първият е в постоянното изкушение да се фалшифицират златните и
сребърни монети. Това се е правило или чрез намаляване на теглото на монетата,
или чрез намаляване на златното и сребърно съдържание и заместването му с друг,
по – евтин метал. През средновековието фалшифицирането на стоковите пари
придобива толкова големи размери, че през ХVІ век английският икономист сър
Томас Грешъм обосновава тезата “ Лошите пари прогонват добрите “, известна като
Закон на Грешъм. Според него, ако имаме две монети с еднаква обозначена стойност
, по – скъпата монета ще бъде изтласкана от обращение и претопена. Вторият
основен недостатък се състои в постоянно съществуващата възможност стоковите
пари да се използват като обикновена стока, т.е. те имат алтернативни разходи.
Една такава алтернатива са осребримите ( разменяеми ) книжни пари. Осребримите
книжни пари ( convertible paper money ) са документ, гарантиращ притежаване на
определено количество злато, който циркулира като разменно средство. Първите
известни книжни пари се появяват по време на династията Мин в Китай през ХІV
век. Тази форма на книжни пари е била широко използвана в Европа и в Средна
Азия. Тя призлиза от отношенията между златарите и техните клиенти. За да
съхраняват по – сигурно запасите си от злато и сребро, хората са ги депозирали в
добе охраняваните каси на златарите и са получавали за това от тях документ за
количеството, което притежават.Ако например някой иска да купи от друга къща на
стойност 1 кг. злато , той има два начина. Първият е срещу представения документ
купувачът да получи своето злато, да го предаде на продавача, който на свой ред
да го депозира при златаря. Вторият е купувачът да покаже документа на
продавача, който да бъде прехвърлен от златаря на името на продавача. В този
смисъл документът, играещ ролята на книжни пари, е размяната на стокови
пари.Веднъж зработила, системата на осребримите пари се разширява и златарите
забелязват, че при тях постоянно се задържат големи количества злато, защото
клиентите предпочитат да използват при размяна документите за притежаване на
злато вместо съответстащото им реално количество злато. Ражда се идеята
златарите да кредитират клиенти с документи за притежаване на злато, без те
реално да го притежават, като за това получават лихва. Ако тези издадени
документи не са много повече от наличното злато, не съществува опасност златаря
да не може да изплати необходимите реални количества злато при поискване от
клиента. Това е историческия път, по който възникнали разменимите книжни пари.
През ХІХ век и в началото на ХХ век в много държави книжните пари са били
частично изменени , т.е. имало е граница, до която всеки е можел да размени
левове, долари, марки и рубли за тяхното златно съдържание. След голямата
депресия повечето национални банки постепенно премахват възможността книжните
пари да се разменят срещу златния си еквивалент. Неосребримите пари ( fiat money
)са книжни знаци и монети без собствена стойност, които изпълняват по
договореност ролята на пари. Всъщност тяхната собствена стойност като стока е
много малка и се образува от стойността на материала, от който са направени и
разходите им за изработването. Такива книжни пари са били използвани по времето
на Френската и Американската революция. Сега всички национални банкноти и монети
са неосребрими пари т.е. не се обменят в банката срещу златното си съдържание.
То е само мярка на стойността на стоките и услугите, които може да се купят с
тях.Хората приемат 50 левова банкнота , защото знаят, че срещу нея ще получат
стока и услуга на стойност 50 лева. Парламентът, правителството и националната
банка на страната са гарант на емитираните неосребрими пари. Те са отговорни за
техния дизайн и изработка ( да са естетични и да не се поддават на
фалшифициране).Количеството на неосребримите пари не може да нараства
неограничено, то трябва да е съпоставимо с наличните стоки и услуги. Така
регулираното количество банкноти и монети дава възможност те да изпълняват
ролата на пари независимо от степента, в която държавата е обезпечила законното
им златно покритие. Кредитните пари ( deposit money or private debt money
)обхващат всички съвременни разменни средства, използвани от търговските банки.
В началото на ХІХ век емитирането на банкноти и монети става изключителен
монопол на националните банки.На другите банки това не е разрешено и те развиват
системата на кредитните пари.Хората дипозират банкноти и монети за съхранение в
банката така , както в миналото са съхранявали златото при златаря. Всеки
депозит се записва по сметката на клиента. Когато той желае да плати някому,
може да изтегли от банката сума в бакноти и монети и да даде на получателя,
който отново би я депозирал в банката. Както и при стоковите пари, този начин е
неудобен, особено когато сумите са големи. Чекът е писана инструкция от клиента
към банката за прехвърляне на част от неговия депозит на друго лице. Тъй като
тези прехвърляния са лесни и евтини, а чековете са защитени от подправяне и
кражба, възниква чековата система. Чековете сами по себе си не са кредитни пари,
защото чрез тях само се прехвърлят пари от една сметка в друга. Кредитни пари са
банковите депозити, от който се изплащат чековете. Те се наричат депозити до
поискване ( demand deposits )или чекови сметки ( checking accounts ).
Пътническите чекове ( traveler’s checks )също са кредитни пари, защитени срещу
фалшифициране. Поради интензивните пътувания размерът и многообразието им се
увеличава бързо, тъйкато много хора предпочитат да държат в себе си постоянно
определено количество пътнически чекове. Депозитите до поискване, чековите
сметки и пътническите чекове са абсолютно разменни средства. Широко развитие
получ и системата на кредитните карти. Кредитната карта е лична пластмасова
магнитна карта, издадена от финансова институция, срещу която всички покупки до
разрешения месечен лимит се минават по сметката на картата въз основа на подпис
на бланка. Продавачът получава парите си от издателя на картата, а купувачът
плаща на издателя след получаване на месечния отчет.Често ги наричат “
пластмасови пари “ , но те са само документ, даващ право за получаване на стоки
и услуги на кредит , а не кредитни пари. Кредитние пари са фондовете, от които
притежателят на кредитна карта изплаща своя дълг. “ Електронни пари “ – появиха
се в последните години като резултат от електронизацията на банковото дело.Тук
обаче следва да се има предвид “ електронната “ или компютърната престъпност.
Парите реализират своята същност чрез 4 основни функции : средство за обръщение,
мярка на стойността, платежно средство и средство за натрупване. Средство за
обръщение – Най – важното е функционирането им като средство за обръщение(
medium of exchange ). Парите разделят двамата участници в бартера и премахват
смущението при размяна да е налице взаимно съвпадение на желанията, защото по
социална конвенция те са универсално средство за размяна на всички стоки и
услуги, а продавачът винаги е готов да ги приеме. Функциониращите като средство
за обръщение пари се разменят едновременно със закупваните стоки. Такива пари
обикновено са : банкнотите, монетите и чековите сметки. Въпреки тоталното
господство на парите, когато е налице взаимно съвпадение на желанията, винаги се
извършва бартер, защото се ползват редица данъчни облекчения и размяната е по –
ефективна. Макър и бартерната търговия да получи последните деситилетия
интересни съвременни форми на развитие , тя има подчинено значение. Мярка на
стойността – Втората функция на парите е, че те са разчетна единица ( unit of
account ) или мярка на стойността ( unit of value ). Стойността на стоката или
на услугата се определя от това за какво тя може да се размени на пазара.Ролята
на мерната единица се изпълнява от националните парични единици (лев, долар,
рубла, марка и т.н. ). Така цялото многообразие от относителни цени на всяка
стока се свежда до една – единствена цена, изразена в парични единици.
Следователно парите изпълняват функцията на мярка на стойността при
посредничество на цената. Платежно средство – При третата функция парите
изпълняват ролята на платежно средство ( standard of deferred payments ) . В
много случай стоките и услугите не се заплащат в момента на получаването им, а
въз основа на отложено или разсрочено плащане. Например при търговията с
консигнация, при закупуването на жилище или на кола на изплащане, при изплащане
на наеми и работна заплата, при плащане с кредитна карта и т.н. Когато цялата
сума или част от нея ще се изплаща след получаването на стоката или услугата,
парите функционират като платежно средство въз основа на сключен договор.
Използавнето на парите като платежно средство носи риск, тъйкато инфлацията води
до непридвидими промени в тяхната стойност. Общите очаквания за бъдеща инфлация
на кредитори и купувачи са основа за сключване на договорите и за лихвата, която
първите получават. Кредиторите защитават своя интерес, искайки по – голяма от
текущата лихва, а приелите това условие купувачи я защитават. Средство за
натрупване – В четвъртата си функция парите изпълняват ролята на средство за
натрупване или средство за запазване на стойността ( store of value ) . Услугите
не могат да изпълняват ролята на средство за натрупване, но по принцип всички
стоки магат да се натрупват. С течение на времето , която и да е стока губи
своята полезност и стойност във времето, също са подложени на риск. Например
виното, което с времето става по – хубаво, може да се развали, или парче земя,
за която се очаква да поскъпва, може да загуби своята стойност. По принцип не
съществуват универсални и абсолютно сигурни средстава за натрупване. Колкото по
– стабилна и по – предпазлива е стойността на дадена стока, толкова по – добре
тя да се използва като средство за натрупване. В този смисъл парите, изпълняващи
функцията средство за натрупване, във вид на злато, банкноти , монети, банкови
сметки и ценни книжа са относително най- защитени и най – сигурни. Но колкото по
– висока и непредсказуема инфлацията, толкова е по – несигурно да се използват
парите като средство за натрупване. От друга страна, възприемането им къто
средство за натрупване лежи в основата на признаването им за универсално
разменно средство.Хората държат пари, вярвайки, че при необходимост те винаги
могат да закупят желаните стоки и услуги, защото покупателната способност на
парите е относително най – стабилна във времето. Ликвидност ( liquidity ) е
степента, в която даден фонд може да се превърне в разменно средство при дадена
цена. Всички други стоки имат по – малка степен на ликвидност от парите, защото
за превръщането им в разменно средство е необходимо време и риск от загуба на
стойност.Като заключени може да обобщим , че парите са едно от най – сложните и
универсални творения на човешката история