Писмо до моя приятел Mr X
Не ти ли се е струвало някога, че сме можели да живеем в друго време и на друго място, под друго лице и под друго име? И да кръстосваме булевардите с другото си тяло, с другите си дрехи и с другата си сянка? Да имаме други близки, други приятели и други врагове? И сме можели да работим (или учим) нещо друго, със други хора, да получаваме друга заплата и пр.? Но дори и да беше така, то - другото по-добро ли щеше да бъде? По-важно ли? По-приятно ли? И щом сме се замислили за това, значи нещата, които имаме тук и днес не ни задоволяват, не ни се струват достатъчно добри? А как да ги променим? Като учим по 10 часа на ден? Като работим по 12? Като смъкнем с диета 20 кг.(и хванем порок на сърцето) или като си направим пластична операция? Като спим с шефа/ката си, за да получим повишение или като даваме/вземаме рушвети или не си плащаме данъците, за да спестим пари за някой лъскав Mercedes? Дали това ще ни направи по-богати, щастливи и задоволени? Дали това ще ни освободи? Ще ни освободи ли от гадното чувство, че не сме така красиви и стройни, умни и образовани, богати и преуспяващи като другите? (или поне тази част от другите, на която сме си набелязали да подражаваме). Или ако успеем да постигнем всичко това, ще се превърнем просто в едно от многото жълти павета на бившия бул. "Руски" - безлично и хлъзгаво, но наредено на пъпа на Софийския център? На пъпа на центъра... В центъра на нищото...
19.09.2008
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
