1 min reading
Създателю! Аз не зная как да Ти благодаря, освен с Любовта, която е завладяла цялата моя същност...
Коленича пред Теб и Твоя-мой свят, който си ми подарил!...
Стоя в подножието на Тодорините кукли в Балкана-исполин и благоговея! Душата ми е пълна с толкова обич, толкова вълнения, толкова щастие, че ми дай сили да поема всичкото това богатство, да го съхраня в себе си, за да ме топли в идните дни, които си ми отредил!...
Обожавам планината Ти! Слухът ми е наситен с толкова много вълшебни звуци-птици пеят в многогласие, ромони рекицата пред мен, шепне ми нещо на ушенце лекият повей на ветреца откъм гората и гали нежно лицето
ми, роши косите...Високите върхари на дърветата , покрили къдравото било на планината, нещо си говорят с облаците.А те в ефирно-лека мъглица са ги прегърнали с любов, улисани в оживен диалог... Пък и слънцето им се усмихва от време на време, спори нещо с облаците... За какво? Тяхна си работа, те си знаят!...
Създателю, пощади очите ми! Те непрекъснато сълзят от възхи ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up