Apr 3, 2008, 2:54 PM

Писмото на отчаяната майка 

  Essays » Personal
1361 2 0
3 min reading
„Мамо,
Не знам как мога да ти обясня, но знам, че и на теб ти е много трудно. Това, което не знам е как да ти обясня това, което става в нашето семейство и в душата ми. Знам, че може би не е редно и едва ли е разбираемо... но... В крайна сметка се оказа, че единствено на теб мога да разчитам и да имам доверие. Защото колкото и да ти е трудно, ти никога не си ми отказала помощ и подкрепа. А и в крайна сметка как мога да не чувствам теб, жената, която се грижи и възпитава детето ми, за най-близка?
Аз ти се извинявам за това, че сигурно по този начин ще те смутя, може би - притесня...
Просто ти си жената родила и отгледала мъжа, за който се омъжих и с който създадох семейство... Ти си жената, на която винаги съм имала доверие... Ти си жената, която се грижи за детето ми... Мисля, че ти си единственият човек, който ще може да ме разбере. Просто никога не ми е било толкова трудно и никога не съм се чувствала толкова беззащитна и безпомощна. А става въпрос за нещо, на което държа изключителн ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Random works
: ??:??