По-добре е да си сляп...
По-добре е да си сляп…
Гледам те… ти си непознат. Сякаш никога не сме били близки, влюбени… Очите ти са студени и безизразни. Вървиш бързо, някак нервно, като че ли всичко ти е вече безразлично.
Отговаряш на въпроса ми от третия път с нескрита доза раздразнение.
Спиш на другата страна и само светлината от мобилния ти телефон показва, че си буден и си изцяло погълнат от… нещо.
Какво е нещото? Не, не ми казвайте, моля недейте!
Знам прекрасно, но не искам да го чуя! Никога!
Ще се опитам да приема истината с мъжко достойнство и завидна чест!
Кога обаче? Сега не мога, даже и не трябва…
Мазохистично ще продължа да те гледам всеки ден и всяка нощ, докато очите ми станат слепи, ръцете ми изтръпнали, а сърцето ми спре да кърви…
Гледам те… и все още те виждам!
© Манипулирам All rights reserved.
Горкичките, пак ще се разминат 
