Събудих се, а очите ми затворени. Затворени, та чак виждащи навътре.
Сънят се удиви от своето безсмислие, и се скри обидено в една забравена от неразумен охлюв черупка. Нищо де, да чака там своя час. И чакайки го, да тръпне от нетърпение, чудейки се защо изобщо е дадено на хората да се будят. Колко ли са лястовиците на жицата? Бърборят си оживено, обсъждайки защо е трябвало да идват в страна, от която са знаели че... все един ден ще застудее, и ще трябва да се връщат отново там, откъдето са тръгнали, и където е винаги топло. На камъка, който се намираше точно под жицата му стана така досаден този шум, че се провикна към лястовиците да млъкнат. Но разбира се, те нямаше как да чуят един крещящ камък. А той не можеше да иде на друго, по-спокойно място, защото беше камък, а камъните не могат да ходят. Някои могат, но този не беше от тях, защото дори не беше опитвал. Този заек пък защо се е втренчил така в мишката, и тя в него? Всъщност е видно че са си абсолютно безразлични един на друг. П ...