Apr 11, 2012, 10:09 AM

Подари ми любов, която замрежва със сълзи 

  Essays » Love
2061 0 1
1 мин reading

 

Но не забравям
Откъде тръгнахме…
Не знам много ли, малко ли са летата, които донасипаха преспите сняг в косите ти... Годините не само умножиха, но и очовечиха твоите читатели, и то главно онези, които успяха реално да се потопят в нежните вълни и ритми на сърчицето ти... Които вдъхновено черпеха от онова познание и от онази красота, пресъздавана от перото ти с всяка измината крачка, с всеки нов връх, където си имаше за спътник хуманността. Щастието се засели под твоя покрив – бялата лястовица на съновиденията, но и на действително сбъднатите мечти… И след всичко това нека имам правото да ти се доверя, както оставям жаждата си при един мощен живителен извор, заченат от нашето вчера, нека имам шанса да изразя онова мило очакване за твоето славно утре като живот сред завоите, които чертае калдъръмът! И въпреки тях... Но нека настоящето все повече и повече доказва, че съм готова. Готова съм, както досега, да споделям самотата на деня само с листа бял, но и с теб, единствено с теб... А суетата - тя ще отшуми накрая, като звук от затварянето на ненужен куфар, с безброй лепнати визи, свидетел на прегрешения и неудачи… Куфар, приготвен за път…

© Делфи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??