Mar 12, 2025, 9:36 AM

Погледи и мисли

543 0 2
1 min reading

Погледи и мисли

 

Очите ти пълни с възмущение заради мислите, нахлули зад тях, играят по периферията на силуета ми, не смеят да се спрат върху мен. Аз, напротив, пронизвам те с поглед и съвсем не се възмущавам от своите мисли, обсебили делника ми и съвсем не ме е срам, и съвсем не ми е до съвести-тежки и мръсни, чисти, нечисти…

Просто те искам безсъвестно, най-безсърдечно и най-безскрупулно, и най безутешно. Просто очите ти, зареяни като еднодневка около силуета ми, блеснал с ореола на тази обич към теб, ме теглят и дърпат като с невидима нишка, омотават ме с прежда, изпредена от паяче черно, а може и от черна вдовица, а може и от мухата в главата ми… Или пък ме оплитат в кукувича прежда, а тя, както знаем, е паразит. И паразитира в гостоприемната ми душа, и я завладява и задушава. Симбиоза някаква, която ме превръща в непребродена и непроходима пътека в гората…

Тук там се чува яребица, притичва фазан или кукувица тревожно напомня за времето и за това колко сме ничии и колко тленно, и преходно е всичко.

Винаги съм обичала птиците и не заради полета им, а заради кацането- тогава, когато трябва да се доверят на инстиктите си, на дълбоко вродените си радари за щастие, когато трябва да свият гнездо, да се обичат, да се завърнат, да донесат зова на пролетта, на живота или посланието на някой заточен в кула влюбен.

Погледът ми те следва, търси, зове и съзерцава така, както се впива в устремения и прегърнал вятъра ястреб. И ястребът се спуска с онзи писък, който се смесва с неповторимия звук на превиващия се бор. 

Облаците тичат – сиви, оживели, трансформиращи се в онова, което всеки копнее да види или се страхува да види, което всеки иска да почувства, да докосне, което му се присънва или което помисля…

И тези мисли нахлуват зад очите ти, избликват в смях, сълзи и светлина и независимо дали се страхуваш, срамуваш или възмущаваш, те поглъщат без остатък.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...