Изпълнен съм с любов, обичам постоянно, обичам с кожата си, с органите, с тялото, обичам с цялото си същество... със същата сила и мразя, изпадам в сляпа ярост, разкъсващ гняв! Сенситивността ми ме опъва като струна, но дали обичам/мразя хора, личности или се влюбвам и намразвам ситуации? Ето пример за разсъждение - днес посетих място, магазин (обичам да ходя там) поздравих на влизане, но не концентрирах внимаие върху поздравените. Лутах се из цветове и материи, после из пробни, ту се харесвах, ту не, но нищо ангажиращо или поне липсваха ситуации, които биха те накарали да мислиш (прекрасни моменти на свободно съзнание) и така на излизане ме прониза миг, миг, озвучен от нежен и топъл звук, обсебващ тембър на продавачката: "чаоооооооо, слънчев ден ти желая". Хммм, просто поздрав, ще си кажете, поздрав, но от онези, догонващите, защото бях почти от другата страна на вратата, на иначе огромния магазин, а тя стоеше в края му, та тя... тя го изкрещя (но красиво). Така, този момент оцвети деня ми, да, само миг, но силен, зареждащ, даващ надежди, провокиращ усмивки. Тези ми състояния отъждествявам с думата любов в моя свят. Задавам си сега въпроса в ситуацията ли съм се влюбил или в личността, може би в ситуацията, но пък нали тя бе породена от личността (продавачката). А и... още нещо се питам? С тази енергия, която обичам/мразя в моя свят, дали моят свят ме обича... или пък ме мрази!?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.