Постижимото щастие

    Има ли такова нещо като постижимо щастие? Или всичко е заложено вътре в нас и каквото е написано, такова ще стане? Аз мисля, че всичко е въпрос на самовнушение. То е главната причина за нашето щастие и нещастие. Ние, хората, сме склонни много често да изопачаваме истината и да правим нещата по-сложни, отколкото в действителност са те. Човек винаги може да бъде щастлив, стига да го иска. Когато оцениш всичките неща, които притежаваш, колкото и малки да са те, тогава наистина ще откриеш щастието.

    Когато ни се случи някакво нещастие, сме склонни до такава степен да драматизираме случилото се, че дори да се почувстваме още по-зле. Повечето хора много рядко се замислят над това, което притежават в живота, а именно семейство, дом, работа и какво ли още не. Но не се замислят над това, че има много хора по света, които нямат техните възможности за реализация. Та дори това е причина за нашето щастие и възможност, която не бива да се пропилява. Щастието трябва да се открива във всеки един ден от нашето съществуване, а не просто да се живее с идеята, че то някога ще ни сполети.

    Щастието като цяло не е нещо, с което се раждаме, то се постига с времето и с желанието да го открием. Колко е нужно на човек, за да бъде щастлив? Един жест, дори една усмивка, е способна да остави такъв отпечатък в сърцето ни, че да го помним вечно като един щастлив миг. Нито материалното, нито спечеленото с измама, не е способно да ни донесе такова щастие. То разкрива нашите добродетели и пороци, защото когато сме опиянени от щастието, ние показваме истинската си същност.

    Щастието е тази магия, която човек е способен да сътвори само с въображението си. Същото е и с нещастието. И двете са въпрос на лична гледна точка и на поглед над нещата.