Jun 4, 2010, 9:47 PM
Потъпкване на национални ценности
1 мин reading
ПОТЪПКВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИ ЦЕННОСТИ
Жилави стъбла прежулват прасците му до кръв. Кръвожадни къпини се опитват да го спрат, да го задържат тук горе, сред пущинака. Тук, където още го опяват и ронят горки сълзи за несбъднатата му младост.
Едри ръбести камънаци спъват магарето и то също се тътрунзи по обраслата пътека до него. Но има защо да го влачи, неговият дял от плячката, всъщност лъвският пай е в самарите на гърба на шугавото животно. Подранилото юнско слънце напича прясно обръснатите му страни. Воеводския мундир го смени с проста шаечна аба, а избелелия фес довършва маскировката. И сам сигурно няма да се познае.
Още се носят във въздуха виковете и риданията на разпуснатата чета, всъщност пияндета и хаймани от Браила и Брашов. Наложи се да използва силата на цялото си красноречие, за да ги изкара от бардаците на Букурещ с обещания за тлъста плячка и ето че сега бягаше от тях, от потерята, от всички. Само претовареното магаре му е спътник. Още когато се видя накъде отиват работите в империята, взе решението да влезе в татковината. На султана му е все по-трудно да управлява европейските си територии, а руският император напира с казаците да го удари за последно. И това най-вероятно ще стане в родината му, в България, дето още я няма. И тогава всеки ще се хване за това, дето има, колкото има и ако го има.
Той си има магарето. Пак е нещо.
И ето го сега, обръснал юначната брада, бърза инкогнито по тясната планинска пътечка надолу, към пристана в Лом, дето го чака милата му. Ще се качат на гемията, ще отплават в Европата, я във Виена ще идат, я в Будапеща ще слязат. Магарето ще ги топли по пътя, пък като стигнат, все някак ще се оправят със съдържанието в самара.
Е, ще му е мъчно някоя и друга година, но поне ще го грее ореолът на светец, дето ще му лепнат после в България, може и за герой да го обявят, паметник да му вдигнат... Нали затова остави опръскания с козя кръв и надупчен от куршуми мундир на оная трънка. Обадиха се няколко пушкала откъм високото, той придърпа юздата и ускори крачка. Довиждане, мила рóдино. Всъщност сбогом.
Едри ръбести камънаци спъват магарето и то също се тътрунзи по обраслата пътека до него. Но има защо да го влачи, неговият дял от плячката, всъщност лъвският пай е в самарите на гърба на шугавото животно. Подранилото юнско слънце напича прясно обръснатите му страни. Воеводския мундир го смени с проста шаечна аба, а избелелия фес довършва маскировката. И сам сигурно няма да се познае.
Още се носят във въздуха виковете и риданията на разпуснатата чета, всъщност пияндета и хаймани от Браила и Брашов. Наложи се да използва силата на цялото си красноречие, за да ги изкара от бардаците на Букурещ с обещания за тлъста плячка и ето че сега бягаше от тях, от потерята, от всички. Само претовареното магаре му е спътник. Още когато се видя накъде отиват работите в империята, взе решението да влезе в татковината. На султана му е все по-трудно да управлява европейските си територии, а руският император напира с казаците да го удари за последно. И това най-вероятно ще стане в родината му, в България, дето още я няма. И тогава всеки ще се хване за това, дето има, колкото има и ако го има.
Той си има магарето. Пак е нещо.
И ето го сега, обръснал юначната брада, бърза инкогнито по тясната планинска пътечка надолу, към пристана в Лом, дето го чака милата му. Ще се качат на гемията, ще отплават в Европата, я във Виена ще идат, я в Будапеща ще слязат. Магарето ще ги топли по пътя, пък като стигнат, все някак ще се оправят със съдържанието в самара.
Е, ще му е мъчно някоя и друга година, но поне ще го грее ореолът на светец, дето ще му лепнат после в България, може и за герой да го обявят, паметник да му вдигнат... Нали затова остави опръскания с козя кръв и надупчен от куршуми мундир на оная трънка. Обадиха се няколко пушкала откъм високото, той придърпа юздата и ускори крачка. Довиждане, мила рóдино. Всъщност сбогом.
© Атеист Грешников All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Интересен, замислящ текст...
-
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
