Правилното

ПРАВИЛНОТО

Когато попитали един мъдрец какъв е смисълът да се спазват правилата, той млъкнал и не отговорил. Защото се очаквало от него да даде отговор или съвет.

Така с поведението си доказал, че ако пожелае, той може да прави каквото иска, нищо че очакват от него да постъпи, както е обичайно прието – да каже нещо.

Да мълчиш, когато се смята за нормално да говориш; обратно – да говориш там и когато е възприето да се мълчи: ето само два примера за това, че правилата може да се нарушават. Проблемът е, че нарушението на някои правила води до глоба, на други – до бой, на трети – до затвор. Обществото до такава степен е свикнало с правилата, които се чувства неловко, когато се налага да вземе свободно решение.

Почти за всяко нещо вече има форма. Облеклото ни също е униформа, независимо от щуравите напъни на модернисти да превърнат дрехите в шегренова кожа на нов животински вид. Навсякъде в обществения живот всичко е облечено във форма. Бланките в учрежденията стават все по-задължителни. Ако поискате да подадете молба – трябва да използвате формата. Ако формата ви не е правилно попълнена, системата я отхвърля автоматично, особено ако ползвате интернет. Понякога неправилно попълнена кутийка, в която вместо точка сте поставили запетая, прави формата негодна.

Ето защо правилата в голяма степен по такъв начин унифицират личността, че дори сексуалността вече е ненужна: какъв е полът ти, е въпрос на формуляр, а хормоналното пристрастие е безформено.

Чаровната деликатност на въпроса е, че част от правилата се създават от хора, които предварително знаят как да ги заобиколят. Така чрез общоприети правила те си осигуряват предимство. Други създават правила, за да подчинят чуждата свобода и да я превърнат в зависимост. Трети създават правила, за които предварително се знае, че няма или не може да бъдат спазвани,  но пък са чудесно основание за глоба. Има и правила, които оправдават неправдата.

Общо взето, смисълът от спазването на правилата се свежда до страх от глоба, бой или затвор. Което напълно обезсмисля съществуването им като цивилизационна еманация: страхът е толкова нов, колкото е човечеството в мига на своето сътворение.