Предавам се...
Не искам... Не мога да живея без теб... Прегърни ме... задръж доброто в мен... не ме оставяй тук... сама... без сърце, без душа... и ако трябва да се откажа от всичко друго... ще го направя...
Безпомощна... хвани ръката ми... заведи ме далеч... далеч от този ад... някъде в нищото... и ме спаси... не... не искам вкъщи... там има само спомени, страхове и разбити мечти...
Времето лети... и аз вървя напред... сама... но колко ще мога да вървя без теб... краят ми наближава... и аз умирам... губя битката... искам да се предам... не мога повече...
Животът тече... хората минават, оглеждайки външността ми... и изобщо не разбират, че пред тях стои едно изгубено момиче... само ти ме виждаш истинска...
Искам този безмислен живот да спре... изтрий го... искам да избягам... някъде далеч... на място без сълзи... без болка... но всъщност като се замисля, те ни учат да живеем... без сълзите, страха и болката ние сме нищо... и както се пее в една песен - по-добре болка, отколкото нищо... но защо?... независимо от това, аз не искам да живея така... Предавам се... Болката ме победи... Животът ме победи...
© Завинаги All rights reserved.
